_След_коледно_

Плин беше права!
/Здрасти Плин & благодаря за картичката и милите думи!/
Още в петък шефа ми отпусна кесията си и ми даде коледните парички – достатъчни за принтер:)

А за Габрово…В събота се добрахме до там с 300 зора, минахме през магазина за техника с цел да изберем подарък на баба ми. В крайна сметка единодушно се спряхме на термокана. Взехме я… На изхода на магазина някакъв човечец ме прикани да съм напишела имената си и телефон за контакти на касовата бележка и да участвам в някаква томбола, която щяла да се тегли на другия ден. Казах си „Хъх… Кой? Аз? Вечния карък? Изключено да спечеля каквото и да било!“, но все пак я пуснах!
Е, в неделя ми се обадиха да съм идела да си взема наградата… оказа се mp3 плеър,от ония с радио и диктофон, 256 МБ… никак не е зле:) Още не мога да повярвам ;р

Иначе двата дни ги прекарах в мотаене по стаите, ровене из старите гардероби и ракли в търсене на съкровища, размотаване с Бари из гората… Ей такива неща. А колко сняг имаше… Лелееей! 😉

Вчера благополучно се прибрах. Докато се мотаех из празния апартамент и се чудех къде да се завра и какво да правя, за да не пукна от скука – телефонна звънна. Таня. Предложение за разходка до Пловдив. За някаква среща, на която никой /уж/ не познавах. Е… пред алтернативата да се блъскам между 4 стени и да се чудя какви да ги върша, сметнах че Пловдив е по-добрият избор за запълване на времето 😉 В последния момент се сетих за мрЪнмот – знаех, че си е в България за новогодишните празници, намерих го на кю и му взех номера… за всеки случай. В Майна-таун благополучно се паркирахме пред „Хитър Петър“ към 20:30. Направо зяпнах, като видях за какво стълпотворение от хора ставаше дума. Интересното беше, че аз не ги познавах… но пък част от тях ме знаеха – най-често срещаната реакция при казването на името ми беше „аааааа… ти ли си сис? ти си сисока?“. Дигнаха ми се акциите 😀
Звъннах на мрЪни малко след като седнахме на масата. И в момента съм му адски благодарна, че се отзова и дойде:) Беше като „манна небесна“ сред изсипалата се чалгия, танци и какво ли още не. Направо акъла ми не го побираше – пускаше се някаква дива селяния… и веднага след това DEEP PURPLE със Soldier of fortune… и после пак селяния… За пореден път се убеждавам, че просто е изключено някога да „привикна“ чалгията… Не я понасям и тФа е! Както и да е – разни хора, разни вкусове. Таааа… мрЪнчо, едва ли четеш това тук, но БЛАГОДАРЯ! Длъжница съм ти, че заедно с мен изтърпя 3 /дали не бяха и повече/ часа тази музика:)
И не съм зъл гном, пЪк! ;р

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Коледа

Коледа чука на вратата вече. По тоя повод – утре в 6 сутринта се натоварваме с родителските тела на автобуса за Габорово. Традицията повелява… За багажа не ми се говори – ще имаме торби и по ушите. Автобуса ще е ФРАШ => цирка ще е пълен. МРЪН! Мразя ги тия МАСОВИ миграции по празниците /въпреки че и аз самата съм участник в тях/.

Първата ми Коледа без дядо. Не мога да си представя, че ще си ида на Коледа „на село“ и той няма да е клекнал отвън на трикракото столче, няма да си пуши цигарата замислено и няма да подскочи като ужилен в момента в който отворим портата. Просто… МРЪН.

Както и да е… Коледа е хубав празник. Един ден в годината, в който е повече от желателно да си със семейството си и… да имаш усещането за уют.
Да видим дали ще стане някакво чудо.
А иначе в главата ми се върти само едно: enjoy the moment.
Whatever. Весела Коледа на всички!

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Нахвърляно

music: Red Hot Chilly Pepers – Under The Bridge
настроение: никакво

Студ. Зъзнене. И пак студ.
Празниците заплашително приближиха… какво ти приближили, направо ми дишат във врата. Не съм купила нито един подарък /все още/. Нямам настроение. А и няма нищо по-досадно от безкрайното препускане по магазини и умуване на кого какво ще му хареса. Незнам…

Всяка година по това време нещо ми става. Не ги обичам тия зимни празници и това е. Цялата тая какафония, целия този бал с маски, цялата тази гадост ме побърква. Грам спокойствие няма. Сигурно в мен е проблема – не е възможно целия свят да е крив… по-скоро аз съм му крива.
Отделно дето не усетих как се изтърколиха последните 2 месеца – все едно с вълшебна пръчка излетя това време.

Отрязох част от дългата си коса. Не много – 5-6 пръста. Едно „вечнозелено“ коментира това: „Ауууу, що така, бре?:( КО станало? Хъммм….ако една жена иска да промени нещо в себе си…то, знаеш, първо започва с косата;) Здравей, нова жено!:) btw…аз също си я поорязах…ам промяна едва ли ще настъпи :Р“. И при мен промяна едва ли ще настъпи. В интерес на истината някъде дълбоко в себе си знаех, че искам точно това – да променя нещо в себе си. Промених само черупката. Ще ми се някак да се променя цялата и да забравя, че съм се познавала.
На Коледа ставали чудеса…
Дали?
Нали?
… Надали…

Чудно, как ли се чувстват онези с амнезията… Какво ли е да се събудиш голям човек и да не помниш нищичко от досегашния си живот… И какво ли е да се градиш наново. Сам.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!