Етикет: бяс

Неделя. Вали като из ведро, духа като за световно, наакано време като цяло.
Моя милост + още 2-3 човека пие 3 в 1 с кока кола в едно плевенско кафене и блее през прозореца и наум се моли този проклет дъжд да спре.
И така както си седя кротко и си блея ми звъннва телефона. Я, баща ми. Чудно какво се е присетил, след като преди има-няма 15 минути се обадих на майка ми, за да и кажа, че всичко е ОК, да не ме мисли че съм по пътищата.
– КАКВО СТАНА?! КЪДЕ СИ?!? КАК СИ?!?
– Ъ…?! Абе вие с майка ми не си ли комуникирате?
– КАЖИ КАКВО СТАНА БЕ?!?
– Е какво да е станало?!
Тук вече се изнервям и повишавам глас и аз. Баща ми премята телефона на майка ми и отсреща чувам само едно хлипане и един рев, ама РЕВ! Съответно тук изврещявам аз:
– КАКВО Е СТАНАЛО БЕ?!
– КЪДЕ СИ?
– Е как къде съм, нали говорихме…
– Обадиха се някакви, казаха, че си блъснала момиче и че не се знае дали е живо, че в момента си в полиция. Даже си мислех, че с теб говоря… дадоха теелфона на някакво момиче, което само ревеше с глас и ми казваше „майко помогни ми. не знам дали я убих – някой да провери в пирогов. ето ти телефона на личния ми адвокат – обади се веднага“. ЕТО И СЕГА ЗВЪНЯТ!!! КАКВО Е СТАНАЛО?!?!
– Ъъъъъ… Чакай бе, какво момиче… Станала е грешка някаква… НЕ съм блъскала никой, още по-малко съм в полиция… още по-малко имам личен адвокат… и кой по дяволите ми знае домашния телефон, че да звъни на него?! Какви ги говориш бе?!
Майка ми… майка ми е паника. От оня тип хора, които едва ли не постоянно се чудят за какво да се притесняват. Много лабилна… и много лесно се впряга. Добре че баща ми е бил наоколо… иначе тя в тоя „шах и мат“ нямаше да се сети дори да ми звънне на мен.
В този момент, на домашния телефон пак се звъни, отсреща пак някаква се тръшка и пищи „айде бе майко, още ли не си се обадила, хайде, че трябва да се действа бързо“.
Нататък няма да разправям, защото става воднисто.
Дали ги намерих тези, дето изкараха от релси родителското ми тяло? Дали не се оказаха едни горнобански мангали? Дали им беше дошло на акъла след като номера им не е проработил поне да спрат телефона? Че и словоохотливи… Дали им се случи случка? А дали някога за подобна случка ще се обърна към полицията? Хех… все въпроси, на които няма да отговоря в писмен вид.
А като си помисля само колко народ е изгърмял с една камара пари от подобни мангали… не е истина.
Такива да ги бият е малко… Такива трябва да се затворят в един аквариум с гладни плъхове в него и… да мрат.
Дейба народа…
Ама не е виновен тоя дето яде зелника… а тоя дето му го дава.

Побесняла съм.
Не, полудяла съм.
Направо съм извън кожата си.
Иде ми да крещя, да крещя, да си издера гърлото от крещене.
Не се събирам в кожата си вече, грам. И все по-често започва да ми личи.
И на агресия ме избива.

Допълнителната екстра е, че по неизвестни причини дясната ми ръка се е схванала от плешката до пръстите – всичко е изтръпнало и мърда с усилие, боли ме като за световно, особено горе в плешката, пиша почти изцяло само с лявата и е мъка.
За главоболието, което продължава вече втори ден просто не ми се говори, има моменти в които почти не виждам, като сляп плъх съм.

„Оммммммм“… знам, че ще ми мине, като на куче. Само спокойно.
Don`t panic.