Етикет: взаимност

Понеже тия дни е пълнолуние… 🙂 и по цели нощи съм в собствени мисли… стигнах до кръстопът 🙂

Искам да се влюбя, защото ако не се влюбя, ще се чувствам нещастна като генетично закодирано усещане.
Но и не искам да се влюбя, защото ако се влюбя, ще се обезлича. Размазваща любов. В тая любов според мен не намираш себе си, а загубваш себе си.

Изобщо не ме интересува всеки друг човек.
И се оплаквам, че никой не ми е интересен.

Ако не ми вярват, няма смисъл да говоря.
Ако ми вярват, няма тръпка.

Друга тема е какво точно значи тръпка? Последното значение ме светнаха, че било секс. За мен пък сексът е страст и нищо повече. Има такива натури, които обичат да правят секс. И други, които не могат да кажат, че чак пък обичат.

Какво се прави на кръстопът?

Ето това ми се прииска днес:

If only I could set a sail
How pleasant, oh dear God, how pleasant
To journey on the blue sea
To cast off from shore Aimless as thought.
I would set sail to the wind
And wander from sea to sea
To find myself one morning
In some deserted bay.
In a harbor large and clean
A harbor in coral isles
Where in the wake of clouds
A golden summer trails…

Понякога… ми се иска да мога да изляза и да потичам, като Форест Гъмп…приисква да мога да престана да търся онова, което никога няма да намеря…и… да се превърна в самото тичане.
Най-после събрах смелост и го направих. Точно днес, на празника на влюбените и опиянените аз приключих с Гого. сигурно съм жестока… Но пък ако бях продължила да се блъскам в собствените си стени с кънтящото в главата ми „Сис, това не е Той. Така лъжеш и него…и себе си“ докъде ли щях да стигна… Какво да направя като не мога да си наложа да забравя Х, за да мога да бъда пълноценно с У… Дали наистина не съм станала прекалено безчувствено същество, мрън…
Мисля си за спомени разни. Не, не за спомените ми с Гого… Спомени от преди Гого… Пазя ли ги или ги преодолявам? Има ли усещания и нещо ценно в тях? Привидна ли е стойността им и лъжовни ли са топлите чувства, които навяват?…

Cпoмням cи бъдещетo, кoгатo бях малка.
Kатo пoраcнах, cи загубих бъдещетo, нo cи намерих cпoмените.
Разликата?
Размазана.

Самонавивам се, че живота е като едно счупено на много малки парченца огледало. Ако ги подредя в правилния ред, виждам отражението на един красив свят, изпълнен с топлота щастие и любов. Ако ги оставя разхвърляни или объркам подредбата – всичко изглежда грозно, ръбато и студено.. Колкото и уморена да съм, не спирам да чакам и не спирам да търся.. Рано или късно ще успея да го подредя по правилния за мен начин. И ще разбера, че всяка изгубена в чакане секунда си е заслужавала.. Всичко зависи само от мен. Самонавивам се…
Просто няма да си давам време. Да страдам(?!?!). Животът върви! И ще ме повлече повече от успешно. Сериозна съм.

Няма цвят в нищо и никого. И какво? Нали аз си имам цвят? Може би така трябва да бъде. И какво?! Ще ми мине, исках да кажа.
…..

Главата ми не е на мястото си май…Чувствам се някак странно… Всъщност се чувствам никак. Тъпо, нали? Вчера ми беше зверски напрегнат ден (от началото на седмицата та до края на другата се очертава адски „нагъзен“ период), цял ден летях по задачи, занимавах се с малоумни клиенти, които нямат идея какво искат, да не говорим, че аз самата разбирам повече от двигатели на картинг от тях (а те искат именно двигатели), занимавах се и с плиткоумната си руса (!!!!забележете!!!!) колежка, която все по-често уж съвсем неволно ми подлива вода… Ейййй как мразя злобни хора – просто не е истина!Вечерта… се прибрах. Вода нямаше. Поредната авария… Звънна ми Гого, излезнахме, помотахме се по улиците, чух се и със Зузу (Боже, как ми липсват съкафезническите премеждия с нея от Велико Търново!)… И въпреки всичко се чувствам някак изпразнена от съдържание и уморена, ама много уморена. Отделно дето в главата ми е някаква каша – какво правя с Гого…защо го правя…все по често тайно сама на себе си си признавам, че той не е „човека“, че май почти не ми пука за него… Дали не лицемернича спрямо него? Дава ми толкова много от себе си, а аз…аз не давам нищо. След Иво все си мисля, че никой не е в състояние да ме накара да давам…След Иво все си мисля, че никога няма да обичам така, както него…Уфффф, shit! Винаги се сдухвам като се сетя за него…“не искам…не искам…

Искам те до болка, мамка ти!“:(

„Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.“ -> бла блааа Bulshits!