Етикет: лично

Честита 2007 година.
Пожелавам на всички само хубави неща… Усмихвайте се по-често и по-често се забавлявайте. Пожелавам ви и да ви остава повече време за любимите хора.

За мен от сега знам, че ще е „луда година“, с всичките предварителни планове…
Знам и че началото и ще е поредния „лек срив“, после обаче ще се оправя. Знам, че първия ми работен ден за 2007 ще е най-ужасния от всички до момента – няма да го има Стоян, няма да го има обичайното сутрешно кафе с майка му у тях, няма да го има нервното потропване, че пак ще изпуснем буса заради мен, няма да го има смешното, няма да го има и „приземителя“ – успешно ме приземява с гръм и трясък в буквалния и преносния смисъл на думата… няма да я има Павлина с нейните смешни коментари и постоянно чоплене на нещо за хапване, няма да ги има всички останали от офиса тук, които може и да са ми вдигали нервите доста, но въпреки всичко много ценя… И преди някой да си помисли, че ме плаши работата ми – не, не ме плаши, с работата ще се справя и сама. Плаши ме промяната, която предстои – край на смешките. Постепенно отвикване и охладняване.

Трябваха ми години, за да се отуча от навика да се привързвам към хората. Научих се. През изминалата година обаче загърбих този „принцип“ (ако изобщо мога да го нарека така) и… ето на – сега ми е криво. Най-много ме боли от факта, че от приятели пак ще станем просто колеги…
Ениуей. Адаптация му е майката.

В такива моменти се сещам за една песен: U2 – Stuck In A Moment You Can’t Get Out Of

You’ve got to get yourself together
You’ve got stuck in a moment and now you can’t get out of it
Don’t say that later will be better now you’re stuck in a moment
And you can’t get out of it
And if the night runs over
And if the day won’t last
And if your way should falter
Along the stony pass
It’s just a moment
This time will pass

А за 2006…
Master Joda: „Train yourself to let go of everything you fear to lose…“
Събрах сили да напусна това, което не мога да понеса. Не започнах никакъв нов сценарий, но приключих окончателно за себе си един доста дълго продължил сапунен сериал.

Днес си взех вестника и се зачетох в посланието на TBI – пенсионен фонд „Доверие“ :

И масата е сложена, и всички са тук. Както миналата година и годината преди нея… Гледат ме насмешливо и малко иронично, малко на шега. Всички са тук…

Да ходя на ФИТНЕС веднъж седмично. Или поне веднъж месечно. И на УРОЦИ ПО ТЕНИС. Да се ОБАЖДАМ НА МАМА. Да ГОВОРЯ С ТАТКО и след „Чакай да викна майка ти…“ Когато детето пита – ДА ОТГОВАРЯМ. Да ГЛЕДАМ как расте, не „Колко е порастнал?!“ Да си ВЗЕМА КУЧЕ и да РАЗХОЖДАМ КУЧЕТО дори когато вали. Да бъда ПО-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ на детето от кучето. Да не ЗАСПИВАМ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. Да ПРОЧЕТА КНИГИТЕ на Орхан Памук. Или поне КНИГА. Да СПРА да казвам „В смисъл…“ толкова често. Да СПРА ЦИГАРИТЕ. Наистина. Не, НАИСТИНА. И да НАМАЛЯ КАФЕТО. Да ЗАКУСВАМ, да ИЗХВЪРЛЯМ БОКЛУКА. Разделно. Да се ХРАНЯ РАЗДЕЛНО, или поне здравословно. Да отида на зъболекар. Не – да ходя НА ЗАБОЛЕКАР. Да ПОЛЗВАМ ОТПУСКАТА си. Да и купувам ЦВЕТЯ и без повод. И с повод. Да съм ТЪРПЕЛИВ, когато тя каже „Трябва да поговорим…“ Да не ДОПУСКАМ тя да каже „Трябва да поговорим…“ Да ГОВОРЯ С НЕЯ.
Да ГОВОРЯ СПОКОЙНО в бъдеще време.
Да се НАУЧА, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре.

Всички са тук и ме гледат одобрително…
Весела Коледа и Честита Нова Година.

Не се е случвало да „прочитам реклама“, разположена на цяла страница…
Хареса ми. Хе-хе-хе и го е писал мЪж!
За себе си отбелязвам следните неща:
– да бъда по-добър приятел /че напоследък недоволните станаха много/
– да не заспивам пред телевизора /в моя случай – пред компютъра/
– да спра цигарите /или поне да ги намаля, че… кутия и отгоре на ден не ми стига вече/
– да ползвам отпуската си /мда!/
– да се науча, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре
– да намирам свободно време /обезателно!/
– да съм… търпелива /те това е наистина трудно за нервен потребител като мен/
– да …
абе толкова много неща са, че…