Даваха го по BTV. Най-добрата екранизация на Стивън Кинг, по най-добрата му книга!
Може би беше грешка, че седнах да го гледам сама, особено ако се има предвид какво чух, как отреагирах и изобщо края на днешния ден и настроението, в което се прибрах.
Един от филмите, които неминуемо ме докарват до рев в края си. Гледала съм го сигурно 10 пъти и много добре знам кое след кое следва и кой какво си казва. Винаги ме смазва и ме оставя като пребита, винаги. Все едно си ме ритнал в стомаха и съм се превила от болка – усещането ми е почти физическо. И този път не беше по-различен.
„I know you hurtin’ and worryin’, I can feel it on you, but you oughta quit on it now. Because I want it over and done. I do. I’m tired, boss. Tired of bein’ on the road, lonely as a sparrow in the rain. Tired of not ever having me a buddy to be with, or tell me where we’re coming from or going to, or why. Mostly I’m tired of people being ugly to each other. I’m tired of all the pain I feel and hear in the world everyday. There’s too much of it. It’s like pieces of glass in my head all the time. Can you understand?“
А ти разбираш ли? Да, точно ти! Знаеш много добре, че това е насочено точно към теб… по конкретен повод. И ако разбираш – ще промениш ли нещо? Или ще продължиш с ритниците в корема и с разсеяно наблюдаване на реакциите ми? „I`m tired of all the pain I feel“.
И последните му думи „I`m sorry for what I am“… просто ме довършват в нокдаун.
Често същата фраза се блъска в главата ми в търсене на пробойна, през която да избяга и никога да не се върне. Често си миля, че е намерила такава и е избягала и често слагам нова страница, по която да пиша. Често казвам „От днес всичко ще е различно и аз няма да си позволя отново да бъда такава“. Само че не го правя.
„Can you understand?“ Да, точно ти. Спри да ме риташ. Спри да ме мачкаш и да избиваш твоята болка върху мен. Аз вина нямам за нея. Точно обратното – искам да я ампутирам от теб и да те отърва от мъките.
Отнасяй се по този начин, по който го нарави днес само ако и аз го правя.
Аз… не действам така.
И никога няма да действам така.
Защото знам какво е.
Защото усещам.
А ти? Ти какво усещаш в дни като този?
Гласувай пръв за този пост!
