Етикет: мрЪн

Изрязани субтитри от филм… :

00:51:15,705 –> 00:51:17,900
Ако не ти харесва настоящото ти
положение, просто го промени.

00:51:17,974 –> 00:51:19,839
Ако не можеш да го
промениш – напусни.

00:51:19,910 –> 00:51:22,344
Шибаният живот си е твой, човече.

****
Hate me…it’s ok

Незнам защо ама напоследък и от малкото останали приятели получавам доволно количество хейт. Хейта си е на ниво, то се усеща. Направила съм грешка… ама и грешно съм била разбрана. Жалко, че в това беше замесен и някой, който… уф, whatever…
Знам само, че не искам на никой да преча…

****
Губя човек, с който дори не осъзнавах колко близка съм станала. Сега знам, че… е важен. За жалост знам и че е неминуемо онова… губене. Да – ще се чуваме, да – ще се виждаме, да – ще имаме някакъв контакт… и все пак нещата няма да са същите, неминуемо е отдалечаването. А толкова много съм свикнала в ежедневието си с него…
В този момент се сещам за молитвата срещу страх от „Децата на Дюн“ (филма) – „пускам страха да мине през мен, и когато отмине, аз пак ще съм тук, а него няма да го има“. Нещо такова.

Застудяването и първите студени дъждове за есента винаги ме сварват неподготвена. И в момента мразя целия свят, ПАК! Хич не го обичам това време – студ, дъжд, кал и разбити улици 🙂 Романтика, батенце…

Всичко ми е пак на забързан кадър – изобщо не мога да схвана какво и как се случва. Уж всичко го правим бавно и плавно, а все изниква нещо недообмислено… и така както е бавно плавно – в един момент все едно действам „на юруш“. И толкова ме е страх да не стъпя накриво и да си счупя и двата крака барабар с главата…

С глава в стената е добро мото… за определени ситуации. Иначе играя само на сигурно – такъв тип съм – обмислям всичко от всичките му възможни страни и ако от някъде реша, че има прекалено голям риск от евентуална загуба – просто се отказвам. Другия вариант е да пипам леко и да си стискам палци нещата да минат безаварийно. Редки са случаите, в които се мятам в нещо недообмислено.

***
За пореден път плановете ми се провалят с гръм и трясък 🙁
А ги умувам от поне 2 месеца.
Друг момент пък го чакам от 5 месеца, а е твърде вероятно да го пропусна и него 🙁

***
Anyway… пълен блокаж съм. Опитвам пак да преценям приоритети… опитвам да угодя на две страни… Damn, как мразя да съм между чука и наковалнята.

***

After all she has nothing inside
No good to give
No meaning to live
The mist engulfed tonight
Every single star

Delirium – After All.mp3 – поздраФ заа всички 🙂

И да ми стискате палци идните 2-3 седмици.
И да не се шашкате, ако се позатрия известно време – черен гологан не се губи.

Спирам да пиша тук.
От този момент нататък всичко, което съм решила да „излея“ на това място ще е „Save as draft“. Няма да публикувам.
Не, не на 100% – чат-пат ще поствам нещичко, но първо – няма да е толкова често, второ – няма да е свързано по никакъв начин с вътрешните ми терзания, трето – нищо лично.
Предполагам, че до 2-3 месеца ината ми ще свърши и ще си вляза в крачка пак.
Или пък ще се „преместя“… незнам.

Предизвиках неочаквани ответни реакции.
Изобщо нямам желание някой да ме хваща и да ме влачи. Обикновено се оправям сама. И сега ще е така – като няма нищо за четене – няма и за какво да се притеснява някой и няма защо да се чувства длъжен да ме влачи. Никога не съм искала ничия помощ! И сега е така! На писмено зададени въпроси „как си?“ и „какво правиш?“ ще си отговарям жизнерадостни имоутиконки (леле, как се пише на кирилица тази дума…). Последното от което имах нужда беше „овикване“.
Това си Е (беше) моето сметище за душевен отпадък.
Сега и аз като Софиянски трябва да търся ново.