Весела Коледа

Тъй като хората, на които искам да кажа „Хо-хо-хооооо, Меееери КристмЪс“ са много – използвам и тази „трибуна“.
Весела Коледа на всички.
Желая ви най-вече здраве. През последната седмица сама си доказах, че май-това е най-важното… останалото е въпрос на време и желание.
Пожелавам също много креативност, борбеност и вяра в собствените ви действия.
Пожелавам и искреност във взаимоотношенията.
Пожелавам и много взаимност… и комуникация.

Бъдете здрави и усмихнати.
И не забравяйте да си пожелаете нещо – казват, че на Коледа стават чудеса. Трябва дамо да повярваме…

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Честит рожден ден

Да ти кажа, Tаласъм,
определено знам какво е да си на 26 години. Знам, че времето си минава неусетно, знам и че колкото и да не ни се иска – порастваме. Настигна ме, ей! Ама аз пък съм с една обиколка преднина 🙂

В момента доста неумело намеквам, че трябва да си разумен, като мен 😛
Пожелавам ти преди всичко здраве, това е най-важното. Останалото са простотии. След това искам да ти пожелая да не се чувстваш нещастен и недооценен поне една година (догодина, вероятно ще ти пожелая същото). Гадно е да си мислиш, че никой/някой не разбира какъв си човек си. Изходът е само един – просто не трябва да ти пука, какво мислят останалите, които и да са те. Не трябва да ти пука и какво мислиш сам за себе си (ей това, май е най-трудното) – на тая „никаква“ възраст винаги объркваме/забъркваме нещо.
Когато станеш възрастен ще трябва да правиш това, което трябва. Още минаваш за малък таласъм. Сега ти се е паднало да правиш, това което искаш… 🙂 С някои малки изключения, естествено.
Пожелавам ти най-после да си върнеш усмивката…
И да си истински.
Помня, че се запознахме много отдавна. Пожелавам СИ да продължим да се познаваме, макар и с „прекъсвания“.

The Crystal Method – Keep Hope Alive.

ПоздраФ.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

2007

Честита 2007 година.
Пожелавам на всички само хубави неща… Усмихвайте се по-често и по-често се забавлявайте. Пожелавам ви и да ви остава повече време за любимите хора.

За мен от сега знам, че ще е „луда година“, с всичките предварителни планове…
Знам и че началото и ще е поредния „лек срив“, после обаче ще се оправя. Знам, че първия ми работен ден за 2007 ще е най-ужасния от всички до момента – няма да го има Стоян, няма да го има обичайното сутрешно кафе с майка му у тях, няма да го има нервното потропване, че пак ще изпуснем буса заради мен, няма да го има смешното, няма да го има и „приземителя“ – успешно ме приземява с гръм и трясък в буквалния и преносния смисъл на думата… няма да я има Павлина с нейните смешни коментари и постоянно чоплене на нещо за хапване, няма да ги има всички останали от офиса тук, които може и да са ми вдигали нервите доста, но въпреки всичко много ценя… И преди някой да си помисли, че ме плаши работата ми – не, не ме плаши, с работата ще се справя и сама. Плаши ме промяната, която предстои – край на смешките. Постепенно отвикване и охладняване.

Трябваха ми години, за да се отуча от навика да се привързвам към хората. Научих се. През изминалата година обаче загърбих този „принцип“ (ако изобщо мога да го нарека така) и… ето на – сега ми е криво. Най-много ме боли от факта, че от приятели пак ще станем просто колеги…
Ениуей. Адаптация му е майката.

В такива моменти се сещам за една песен: U2 – Stuck In A Moment You Can’t Get Out Of

You’ve got to get yourself together
You’ve got stuck in a moment and now you can’t get out of it
Don’t say that later will be better now you’re stuck in a moment
And you can’t get out of it
And if the night runs over
And if the day won’t last
And if your way should falter
Along the stony pass
It’s just a moment
This time will pass

А за 2006…
Master Joda: „Train yourself to let go of everything you fear to lose…“
Събрах сили да напусна това, което не мога да понеса. Не започнах никакъв нов сценарий, но приключих окончателно за себе си един доста дълго продължил сапунен сериал.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!