Етикет: приятели

Публикувано на 1 коментар за Обещание

Обещание

Не бива да се вричам и да обещавам нещо, в което не съм сигурна. А го направих. Казах му, че може да разчита на помощта ми винаги. По всяко време. Където и да се намира. Е… Сега има нужда от помощ, а аз съм със вързани ръце. Май за пръв път осъзнавам, че само с желание няма как да станат нещата.
И се чувствам толкова…непълноценна… Знам, че той не ме обвинява, но все пак ми е криво, че за ПРЪВ път от както се познаваме той попада в кофти ситуация и единственото с което мога да му помогна е просто да го изслушам… и да се раздирам от опасения, но реално да не мога да направя нищо. Километрите… Винаги са били пречка.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 4 коментара за Лудост

Лудост

Денят започна. Сънено. И при все, че в момента е обяд – продължавам да не спирам да се прозявам. Трудно ми е да си „спомня“ как съм седяла до 1-2-3ч. през нощта на компютъра, бъбрейки си с Иво и/или някой друг и на сутринта да се вдигам без проблем в 6.45. Напоследък си лягам най-късно в 00ч, пускам си телевизора на Discovery, нагласям го да се изключи след 30-40 минути и … заспивам. Загубила съм интерес към домашната си щайга май. Вече не е с оня „свещен“ (поне за мен) статут на най-скъпата и най-необходимата ми вещ…
В общи линии дните минават в работа (трескава работа! особено напоследък), в разходка из централните части на града ми, в кафе/бира с познати, звънкане до USA и.. писане на писма. Последното което изпратих на иво беше от 18 листа, а първото от цели 32. Е вярно, че не бяха писани на един път, бях им отделяла поне по една седмица време. Това което се заформя сега мисля, че няма да премине 20 листа. Листи… не бях писала писмо с химикал, върху бял лист от години. Освен картички не ми се беше случвало да надписвам нещо „ръчно“… мдаа… Thats just the way it is… things will never be the same… ша-ла-ла..

Вчерашния ден беше интересен. Започна с едно интересно „запознанство он-лайн“ (Асене, да, за теб говоря) и завърши с една приятна подарък-изненада от Светлина (Linna, мдаааа, знаеш, че те обичам ;р ). ICQ-то ми се обогати с още един номер… а Skype-то ми се оказа използваемо за набиране на стационарни телефонни номера в USA, благодарение на Linna. Спеше ми се твърде много, за да я разпитам как точно става номера, нямам идея дори дали един такъв разговор би бил качествен… Watever, важното е, че нейните 10$ от кредитната и карта са захранили моят акаунт там. Съвсем самоинициативно при това, явно съм я шашнала много с мрънкането си напоследък или пък с писаниците си. Оправда се, че това е подарък за отдавна отминалия ми рожден ден хахаха;) This night I`ll try it.

В момента пък съм натрупала толкова много папки край себе си, че… А как само ме МЪРЗИ и как само не ми се занимава с нищо. Никак не ми е работно.
Лежерно ми е. Едно такова… отпуснато… странно…
People are strange when you are a stranger.
Не знам на кого принадлежат гореспоменатите думи, всъщност за мен самата не е от особено значение това.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за Sweet Dreams

Sweet Dreams

Пуснала съм си Eurithmics – Sweet Dreams.mo3 Всъщност това е парчето, което въртя от няколко дни насам почти нон стоп.

Sweet dreams are made of this…
….
Everybody is looking for something

Другото, което често въртя е Chicane – Sawtwarter.mp3. Горещо го препоръчвам на всичките си познати, макар да е старичко като звучене…

Ден като ден… Е да, гласоподавателен ден. Да видим сега какво ще ни подадат на нас политиците.

Вчера звъннах на Иво, за 15 стотинки на минута… Качеството на връзката беше невероятно… Задавам си въпроса защо БТК не направи нещо по въпроса с цените си – та за 1 импулс в мрежата на БТК се плащат по 11 стотинки, при това не всеки път качеството на услугата им е на ниво. За пореден път си казах „Да живее I-net“. Дадох 1.50 лв. за 10 минутен НЕВЕРОЯТНО КАЧЕСТВЕН разговор до САЩ и в същото време дадох 40 стотинки за разговор от 3 минути до Габрово, през мрежата на БТК. Къде е логиката и аз незнам. Но си мисля, че ако имах нужните познания и средства – вероятно съвсем бих от*бала домашния си телефон за сметка на разговорите през Интернет.
Whatever..

Успях да насмогна и на работата си. Лошото е, че тъкмо пооправих нещата и ето че идва нов месец, съответно нови фактури за обработка, нови поръчки, нови главоболия с чужбина, нови складови наличности и миниревизии… Мъкаааа! Искам да е август вече;) Наумила съм си след 15-20 да излизам в отпуск и да намина малко по морето. Дано не ми се провалят плановете де;)

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!