Етикет: приятели

Tired!
Не вярвах, че ще се престраша да си призная, че съм УМОРЕНА!
Алелуя! Най-после! Ама толкова уморена, че нямам сили за нищичко 😉 Сбъднах две мои малки мечти – „да спра да мисля“ и „да нямам време за излишни глупости“.

Напоследък нещата се случват адски бързо – даже не успявам да осмисля всичко. Утре е претрупано с планове от днес. За вчера – в момента дори не си спомням какво е било 😉

Хубаво е, когато усещаш промяната в себе си.
Дамммм… преди си повтарях, че „работа е мръсна дума!“, но на практика се оказа, че именно работата ми в момента ме прави по-твърда и по-уверена в себе си. Открих неподозирани мои заложби, хахах. Да си максимално твърд и неотстъпчив понякога е по-добрия вариант, отколкото да си „гъвкав“ и да се „приспособяваш“. С максимално открити карти е твърде вероятно да спечелиш цялата игра, отколкото ако ги криеш и се правиш на непредвидим. Да следваш няколко съвсем прости правила ти помага в 90% от случаите да става на твоята. Да „изискваш“ все повече и повече се оказа добра политика – 99 % от хората, с които в момента минава по-голямата част от ежедневието ми някак „израстнаха“. А аз израствам заедно с тях! Има някакъв приятен гъдел в цялата работа 😉

***

Днес преодолях един от страховете си – циганите. Имала съм 2-3 приятни досега с такива хора – понякога в простотата, с която възприемат околния свят и в разговори с тях съм намирала покой за себе си… никога няма да забравя допира ми с едни дървари – цял цигански катун… Както и да е, мисълта ми беше, че по една или друга причина никога не съм ги обичала. А ако са и много на куп – направо си ме побират тръпки. Е, днес се набутах в най-мизерната част на тукашното циганско гето. До там няма път за кола – невъзможно е да ползваш каквото и да е превозно средство. За да се добереш до тази част от махалата е необходимо да минеш през целия цигански квартал… В началото бях адски нервна, в един момент даже бях готова просто да се врътна и да се изнижа възможно най-бързо от това място, въпреки че с мен беше Стоян. На практика се оказа не толкова страшно – напротив – на няколко пъти се налагаше да питаме приседнали до колибите си хора как да стигнем до търсения от нас човек – нито един не ни отказа съдействие! Нито един! Последния човечец даже ни заведе до търсеното подобие на къща…
Anyway – просто отбелязвам поредната моя малка победа над себе си!

***

Имам един мейл в пощата си. Не, няма да му отговоря… Ако отговоря ще отприщя бент.

***

Умф… И понеже ми е гузно – нека кажа още нещо – ако по някакъв начин съм засегнала още някой с невниманието си – не е нарочно. Просто стане ли 8.15 сутрин и съм на „работен режим“ с хиляда неща в главата и… забравям ;(

3.40 сутринта.
Телефонен звън.
Зарадвах се да го чуя, колкото и да се противя на тази приятна тръпка.
„Добре съм…Липсвате ми.“
И ти ни липсваш.
„Кога ще се чуем пак?“
Незнам… когато – тогава.
Много думи… в множествено число. Единственото число нещо ме плаши вече… и него явно.
Стана ми хубаво. Стана ми и тъжно. Оплетено – то кога ли нещо е било ясно…
„Получих нещата. Благодаря.“
Моля.
„Прочетох и единствения лист.“
Не искам да го коментираш.
„Осъзнавам написаното“
Нима?
„….“

Исках да пиша и за други неща от изминалата седмица, но нещо желанието ми се изпари изведнъж.
Има ли начин една прочетена хубава книга да бъде забравена просто така?
И ако е вярно, че едно нещо, ако се случи повече от веднъж… то непременно ще продължи да се случва – то… кога ще се случи пак?

I don’t mind most of the time
But you push me so far inside

***
Тия дни превъртам четири албума на Любэ. Мислех си, че съм забравила руския – мне, не съм!
Хубави песни… ама и те тъжни.

***
Welcome back кипарис, липсваше ми.