Малко думи и няколко снимки

Попътувах малко тия дни, та ето малко снимков материал с няколко питанки и крайния отговор на питанките 🙂

1. Къде има такива странни и големи „плодове“ по дърветата?

2. Къде се раждат толкова големи дюли?

3. Къде има саксии с лимонени дръвчета, отрупани с ненормално големи лимони?

4. Къде има толкова големи слънчогледи? (да, слънчоглед е!)

5. Къде има такива черници?

6. Къде има толкова странни и ярки цветове, събрани на площ от 2-3 кв. м.?

7. Къде в България има такава „гора“ от бамбук?

8. Къде гледки, подобни на тази са обичайни… и спокойствието е очевидно?

Помислихте ли си малко….?

9. А тази местност позната ли ви е?

10. Ако още не сте се сетили – ето отговора: това предполагам всички знаят какво е и къде се намира, дори и без да са ходили там… поне снимки са виждали.

И друг път съм ходила на това място. И пак ще ходя – има си своята енергия… и точно там съм близо до състоянието наречено нирвана… и в пълен покой.

Още една снимка – от миналия уикенд, някъде по „Витошка“:

Кръстих си снимката още на момента I don`t need nobody, ей така, импулсивно. Тази жена наистина сякаш нямаше нужда от никой друг – седеше си там, хората си минаваха покрай нея с „лачените си нови дрехи“, но нито тя ги забелязваше, нито пък някой даваше вид, че я отразява… Изглеждаше щастлива… и малко луда. Помислих си да пресека и да си поговоря с нея, но не го направих, хех…

P.S. @ Сашо: Извън този пост – запалката наистина си я искам… и не ми излизай с теорията, че ме възпитаваш така – не искам да се възпитавам. Плюшкин съм и всякакви предмети, които свързвам с нещо хубаво и важно за мен са ми ценни… и нищо друго не може да ги замени. Моето си е мое, u know.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Weekend в Рибарица

Мина вече една седмица, все не ми остава време да седна и да напиша 2-3 добри думи за Рибарица 🙂 Намира се на около час и половина път от София, посока Тетевен. Цените са приемливи, местността е красива и има какво да се види, местните са усмихнати (или поне тия, които ние видяхме), вилите са големи 🙂 Вила „Дафне“ – нашата вила е едно доста добро попадение – извън селото, няма съседи, които да мрънкат за шумотевицата, няма строежи наоколо, със страхотни гледки и от прозорците. Препоръчвам!
Та, миналия уикенд бяхме там – в Рибарица, „обичайните заподозрени“, същите, които бяхме и на морето. За себе си мога да кажа, че малко са местата, на които съм спала до 2 ч. следобяд 🙂 Рибарица е едно от тия места. Починах, посмях се, пийвах и пуших малко (защото кашлях много 🙂 ). Май си лягах първа, или поне това показват статистиките.
Останалите – по всичко личи че и на тях не им е зле – за справки си увеличете колажа и се загледайте с лупа 🙂

Май ми хареса повече и от морето. При първа възможност бих организирала едно такова групово мероприятие отново на същото място – не е за изпускане и наистина хем си починах качествено от лудото ми ежедневие, хем се наспах като за световно (принципно съм инсомниак и спя по 4-5 часа на денонощие макс), смях се докато ме заболяха корем и скули… и мястото! Мястото е жестоко! А ако имаше как тая организация да се случи още този уикенд… вместо пак да съм сама за 2 нощи, мрЪн.

Използвам момента да кажа, че едва сега свалих Picasa 3. Има доста нови функционалности и си струва да я имате по машините 🙂

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

drive

Карах много… бързо. Изминах много… за кратко време.
Накрая пак се оказах там, откъдето тръгнах.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!