Разни

Върнах се, всъщност съм си бак ин дЪ хаус от вчера още.
Не пих бира в пЪба – нямаше време. Но видях Петя – не я бях виждала от завършването ни преди 2 години 😉
Малък крос по улиците на най-любимия ми град, после такси, после Арбанаси.

Ето какво видях от там…

От терасата ни пълнех очите си с ей това 😉

А в тази хубава „къщичка“ спахме… това отпред е гореспоменатата тераса.

Преди да си тръгнем…

Когато настъпи момента – някои помахаха за довиждане 😉

Ползотворен семинар беше. Обмислихме и почти дооформихме важни неща, няколко идеи ще станат реалност… поговорихме си и за обозримото близко бъдеще на фирмата… Започвам нещо ново, даже май ще са 2 нещата и моя офис е „опитно зайче“ – имам нужда от здраво стискане на палци, за да се получат нещата и да няма особени сътресения… А такива неминуемо ще има, обаче ще ги превъзмогна!
Твърде възможно е да разнообразя Стара Загора с някой друг град, па макар и за малко – човекът е човек когато е на път 😉
Тези 13 офиса (засега! ще ставаме все повече и повече!) пръснати из страната, с всички тия млади хора в тях… наистина добивам абсолютна увереност, че ще направим чудеса! Не сме големи, но сме силни и най-важното – работим работата си с кеф и с вярата, че всичко което правим има смисъл и се оценява.

****

Извън работата – 2 неща:

1. Случвало ли ви се е да видите уличен бой между шофьор на тролей и банда малоумни 17-18 годишни дебилчета? Не? В Стара Загора ми се случва за втори път на мен! Тази вечер реших да ползвам градски транспорт и се метнах на тролея. На едно от кръстовищата в града 1 малоумен младеж реши да си играе по нервите на шофьора на тролея, с който пътувах. Играта продължи около 5 минути – малоумното същество се изпречваше на пътя на машината и правеше глупави чупки в кръста. В един момент нашия шофЕр си изтърва нервите, отвори предната врата и буквално излетя навън. Последва шамар, после от някъде се измъкнаха още 4-5 дебилчета, които свалиха „нервния чичко“ на земята и започнаха да го ритат и удрят където сварят. Естествено вдигнах мобилния и извиках патрулка, която обаче не дочаках… От някъде се появи млад мъж на около 30, който разгони тая паплач със… спрей! Не останах да догледам разигралата се сцена – слезнах и продължих пеша. И за пореден път се заричам да не ползвам градски транспорт! Аз и без това рядко ползвам, да не говорим, че мразя в червата си мръсните автобуси, раздрънканите тролеи и т.н. – предпочитам да изям 30-40 минути от времето си и да се придвижа пеша, отколкото да ставам свидетел на подобни сцени или да се блъскам с куп хора…

2. Гнидата пак се е затрила… Беше ми странно като ми звънна сестра му преди 3-4 дни, ама тогава нямах време да говоря много-много. Днес пак ми звънна – не е чувала брат си от повече от 15 дни (аз от около 2 седмици)… В квартирата денонощно телефона давал свободно, но никой не вдигал. Странното е, че аз звъннах на работодателя му и отговора на въпроса ми – къде мога да намеря неговия служител – беше, че нямал идея… не знаел. И пак ме погва параноята 🙁
Искам да си идва вечееееееее! Искам да си дойде, за да не ме е страх да си взема отпуска – ще знам, че като я взема няма да има с какво да си занимавам мозъка и ще почивам! Сега се заравям в работа само и само да нямам минутка време за мислене какво ли става с оня малък идиот на гза на географията…
Искам най-после цялата тая лудница да свърши! Щото ми писна да се самоизяждам.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Trip :)

2 приказни дни! Почти 3 даже…
Заминаването ми в петък беше инфарктно – автобуса за Варна (последния автобус, преминаващ през Стара Загора с крайна точка Варна!), който бях набелязала да хвана се оказа пълен – това според кукумявката на една от касите нашата автогара… Почоплих из Google и установих, че проклетия автобус идва от Пловдив – докопах телефона на Автогара Юг там, звъннах с молба да си резервирам място и познайтееее – нямало! Поредната кукумявка! Продължих с чопленето и се добрах до фирмата, на която е автобуса – айде и там завъртях телефон. „Моля ви, оставете си мобилния, ще ви звъннем след 5 минути“. 5 минути по-късно : алелуя! „Няма проблем, 7-мо място е вашето. Само съобщете на стюардесата за резервацията си.“ Междувременно на въпроса защо звъня на тях и как съм се докопала до телефона им – обясних, че съм „минала“ през старозагорската автогара, после през пловдивската… накрая просто съм стигнала до тях, като последен шанс 🙂 Картинката беше пълна, след като 15 минути по-късно получих извинение от 2те кукумявки.

Тааа… в петък в 23.00 ч. се озовавам във Варна. Зузу ме чакаше… Ходихме на „Годзила“ – това ми е нещо като традиция от как преди 5 години крака ми стъпи там за пръв път, заедно с малкия и Иво. После малко шляене по улиците, които бяха учудващо празни – миналата година по същото време все още си беше лудница! Накрая завършихме с плажа и няколкочасово мърморене и оплакване.
Събота – надигнах се в 9 сутринта и се обадих на кака си (имам си една кака и там…). Всяка година се чувам и виждам с нея точно по 1 път – когато крачето ми стъпи във Варна. Представа нямам какво толкова е харесала в мен тази жена, ама всяко мое ходене в този град мен е свързано с невероятни изненади от нейна страна. Имаме си традиция и с нея – винаги ме води на разни диви и приятни за мен места (миналата година ходихме на фермата за миди). Уговорихме една среща за 11.30 🙂 Този път ме заведе в Чифлик Чукурово – етнографски комплекс, в който се оказа, че са водили и принц Чарлз. Намира се на около 60 км от Варна, с. Прилеп, пътя до там е лееееко кофти, ама си струва усилията и друсането 🙂 Няма да разказвам много, мисля да показвам 🙂
***
с. Прилеп – 100% не е случайно името му! Щом посред бял ден се натъкнах на този тук 🙂


***
Ето тази плоча посреща народа на входа на комплекса.


***
Това пък е последната страница от менюто 🙂 На всяка страница имаше по някаква история…

***
Невероятно вкусните дробчета… Ако някога попаднете там – не пропускайте да ги пробвате! И царевичните питки! И турското кафе, което се сервира с бяло сладко!

***
(звукове и) гледки…

***
Непременно посетете това място, ако някога имате възможност – нямаше хора, тихо и спокойно, уютно, невероятен персонал, свободен достъп навсякъде из комплекса… Толкова перфектно, че чак е трудно да се повярва, че го има 🙂

***
Неделята прекарах в път до Калиакра и после до Каварна. Сама. Запознах се с разни хора по пътя 🙂 Накрая завърших във Варна 🙂
Малко снимки пак (защото нямам думи)

Моите мидички, гърбец и тен :рРр :

И крачетата ми…

Ах, морето 😉

***
Та такааам. Заредих батериите! Сега почвам пак да стискам зъби 🙂
Хубаво е човек да бяга сам някъде. Има полза!

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Бургас ;)

Нали казах, че нещата се случват с небивала скорост напоследък… Е със същата тая небивала скорост миналия понеделник си бих камшика към Бургас 😉 Не за да ида на плаж – НЕ! Идеята беше да ударя едно рамо на Цвет… и да видя как се случват нещата с отварянето на един нов офис някъде. Как се започва от 0, как от нищото трябва да изплува нещо.
Имаше много тичане, имаше и чупене на нерви, но преди всичко беше много интересно – в такива моменти човек наистина усеща, че е на гребена на вълната 😉 Сега даже пак ми се иска да съм там или някъде другаде – просто за да сменя обстановката 😉
Когато заминавах натам ме беше малко страх – как така ще зарежа моя си офис тук?!? И какво толкова мога да помогна пък аз? Кога съм се занимавала с откриване на каквото и да било? Истината е, че моите хора тук се справиха повече от добре (за което похвалите не са само от мен!). Сега поне ако се наложи пак да отивам някъде – няма да мисля какво оставям тук и дали няма да настъпи хаос 😉 В Бургас пък Цвет беше свършил основната работа 😉 За мен беше останала по-лесната част от нещата.
Имаме си и похвала 😉 Имах и подмятане, че с хората, които съм „моделирала“ тук – изобщо няма да има проблем да замина и за по-дълго нанякъде – офиса тук бил „железен“.
Мдаааам 😉
Всъщност нещата за разказване от изминалите дни са много. Просто емоцийките ми идват в повечко и ми е трудно да ги разкажа. Тия няколко дни бяха една добра школа за мен.

***
Ако някой изнамери нещо на Gnarls Barkley, различно от Crazy – ще му бъда благодарна ако го сподели с мен 😉

***
Радо, в последния си коментар тук нали спомена за откраднатите ми вечери … пясък и море? Е… такава открадната вечер май беше само July morning. Към момента друго подобно събитие не е имало. Като сега в Бургас – отидох, а дори не си потопих палеца на крака в морето… като да идеш до Рим и да не видиш папата 😉

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!