Етикет: сдух

Отново.
Сякаш думите са без значение.
Сякаш се изразяваме по-добре мълчейки.
Сякаш спомена за погледа ни говори много повече от недоизречените от едната или от другата страна думи.
Сякаш в тишината сме по-сигурни.
Сякаш в тишината не се правят грешки… или ако се правят – остават незабележими.
Сякаш мълчейки крясъка остава невидим…
Сякаш мълчейки не ми идва да забия ноктите си в стената и да я реаздирам в безсилието си.
Сякаш мога да говоря единствено и само с теб.
Сякаш на този свят има само един човек, който може да „общува“ с мен мълчейки. И всяко едно негово „мълчание“ да означава нещо за мен.

Isn`t it weird…?

Странен е стремежът ни към самонараняване.
Странен е стремежът ни именно към онова, от което предварително знаем, че няма да излезнем невредими.
Странен е стремежът ни да бягаме от питомното и да гоним дивото.
Странен е и ината с който всеки път се хвърляме с все сила към стената.
Странен е начина по който успяваме да манипулираме, както и да ни манипулират …мълчейки.

Докога?

Докога ще се лутаме в собствения си лабиринт?
Докога ще вярваме в неща, които ни се иска да са истина, а всъщност не са?
Докога ще плачем нощем на сън?
Докога ще оставяме това, за което сме мечтали и с години сме се борили?
Докога ще оставяме пътя, по който вървим… и ще хващаме поредния път наникъде…?
Докога ще ровим самотата си?

И винаги оставаме сами. По един или друг начин.
Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежно никога не сме щастливи.

[DMX]
Sometimes I wonder what life’s about
Sometimes I wonder why the lights are out
Sometimes I wonder why I like to shout
Sometimes I wonder, what the lies are about
Sometimes I see things I shouldn’t have seen
Sometimes I wonder why, I’m a hood and a fiend
Sometimes I look at what I’ve become and cry
Sometimes I, get on that BULLSHIT and be ready to die
Sometimes the pain is too much to BEAR
Sometimes it RAINS too much to care
Sometimes if you, don’t watch yo’ back it’ll cost you
Sometimes you wonder, who would give a FUCK if they lost you
Yet sometimes the sun shines around the clock
But sometimes it’s dark, and hell is hot…

Не знам кой е Бог. Не съм го срещала. Може би няколко пъти съм се доближавала до неговият начин на мислене. Не искам да си спомням … прекалено много химия … Имам чувството, че е объркал нещо фундаментално, но пък не търпи критика.

Шибано ми е…Ама много шибано.Ако ме пита някой защо-и аз не знам.Не е и нужно човек да има отговор на всеки въпрос.Иначе всички бихме били гениални.
Нети –“Луната спи”…луната спи във скучно отражение….луната спи,а някой краде птици,друг рисува мечти…Ла-ла-ла…
Някога това беше „нашата песен“, сега като я видя в списъка с песни в 1by1 плеъра си и… незнам защо умишлено я прескачам.
Виждам как хем имам нещо (уж), хем някак ми е далечно и не съвсем мое… Има някаква постоянна борба за доказване… Има куп неща, които ме уморяват… И тази инерция…