Етикет: снимки

Новината на деня е, че Милен напусна. Изпревари ме. Самото напускане беше много зрелищно… Шефа ми съвсем се запени 😉 Сега се оказа, че сме „съботьори“, че сме „стачкуващи“ и какви ли още не простотии. Както и да е – стиснах ръката на /бившия/ шофьор на фирмата и му казах „Евала!“. До преди около час се радвах за него, защото съм убедена, че ще си намери далеч по-свястна работа… сега обаче се спекох. „Миленски“ беше човек, с който се разбирах перфектно. Въпреки че в очите на околните ние нон-стоп уж „делхме нещо“. Всеки път, в който се мернехме из фирмата или пък в който се налагаше да пътувам с него до някъде – ние спорехме. За какво ли не. Правехме го за спорта 😉 Ако не се сдърпаме за нещо или не си погодим някаква простотийка-шега за деня – все едно деня не е цял. Забавно човече 😉 Та сега ми стана изведнъж криво, че ще се наложи да скучая още 2-3 седмици, докато намеря нещо ново, с което да се захвана. Мдааам… that`s just the way it is… things will never be the same… Ще ми се и моето „Бай-бай“ да е толкова запомнящо се, колкото и неговото 😉 Важното е, че той е ОК. Пихме по едно кафе преди няколко часа, разбрахме се и утре да се видим. Като го попитах на тръгване как е, отговора беше „Перфектно, едно такова леко ми е на душата. Чудя ти се на твоя акъл до кога смяташ да ги търпиш“… Мдааам… И аз съм пътник ;р
*****
Ето най-важната част от подаръците ми за тазгодишния рожден ден:
„Историкът“ на Елизабет Костова – книга, която поисках да имам още в момента, в който прочетох нейното представяне на българския пазар. Гро, БЛАГОДАРЯ 😉 Ама много, много, много {}
„Фамилията“ на Марио Пузо – това беше единствената книга на този автор, която все още нямах. Сега вече колекцията ми е пълна 😉 Да са живи и здрави колегите ми /без да броя шефовете!/
„Твоите трудови права“ – от родителските тела /от тях имам и добавка, която няма да описвам тук ;р/. ПРедполагам, че и тях съм ошашкала с нон стоп мрачната си физиономия от две седмици насам – подаръка е еднозначен. А и думата „напускам“ е все по-често срещана около мен…
Видно е, че имам какво да чета… има с какво да уплътнявам времето си.

Днес не съм на работа. Утре пак сигурно няма да бъда. Точно ми звънна часовника за „изстрелване“ от кревата и хоп – звъни шефа: „Днес няма да ходим в офиса. Стой на топло .“… Чудесно. Врътнах се на другата страна и продължих да дремя.
А когато погледнах към прозореца съзрях скреж.
Междувременно се чух със Зузу. Във Варна било ад. Имало слънце, което уж пече, но в момента, в който се излъжеш и си подадеш нослето навън – замръзваш.
Страх ме е да си помисля какво е на село, при баба ми… Там чешмите винаги замръзват, без да е обявено предварително, че ще се застурява. А сега при тия извънредни условия просто не искам да си представям за какво става дума. Дано Бари оцелее при -20… той си има доста козина, а и енашишкавял страшно много… пък и в крайна сметка е каракачанец 😉 За котките е сигурно, че са пуснати на топло 😉
/Да ме пита някой за какъв дявол оставих фотото в офиса снощи… и сега снимам пак с нищожната камерка на GSM-a.