Casper е най-НЕстрашното таласъмче на тоя свят. И може би единственото, което познавам. Не си спомням някога да съм го наричала по име /казва се Петър/, за мен той е или Caspi, или таласъм, или галено му казвам „чаршафче“.
Преди малко повече от 6 години той ме извади от най-дълбоката тиня. Почти не ме познаваше, а успя да направи нещо, при което малко лекари и терапевти имат успех.
Та… днес този специален човек има рожден ден.
Думите не ми стигат, за да изредя всички най-добри пожелания… Но обещавам цял ден да се усмихвам заради него. Защото той го заслужава.
Party, PArty, PARty, PARTy, PARTY;)
Е на такова парти, на каквото бях снощи (всъщност то продължи до 6:00 ч тази сутрин;) ) не съм била скоро! Бях на Бузлуджа – за втори пореден weekend: първия път по повод банкет на фирмата, а сега… сега по случай рожденния ден на откачалника с най-веселото излъчване, с най-заразителната усмивка и с руси буклички (здрасти Зу ;р ).
ЖЕСТОКО! Просто нямам думи. Последиците от купона са мускулни трески по краката, ръцете , дупето (?!?!? това е необяснимо и за мен!)- от танци-манци и подскачане, корема и скулите на лицето – от смях.
Имам си и „трофеи“ от това party – някаква ГОЛЯМА деруга по дясната ми ръка, която нямам спомен от къде точно се е появила + една много малка частичка от мозайката на „чинията“ на Бузлуджа…
Евала на всички присъстващи;) Не бях пила изобщо, но изтрещяването беше пълно;) Просто това русото същество умее да събира хора около себе си и да им предва настроението си.
Зу, от сега си ангажирам покана и за догодина… Всъщност… Ае пак на хижа другия месец? ;р
Щеше да напиша много неща, ама просто не мога да коментирам, все още превес над умората ми има еуфорията от миналото събитие. И все пак… пак да кажа: ЖЕСТОКО ПАРТИ, рЪзбиЙш ли уе, копеуе! 😉
Сега се сетих за нещо, което Иво ми сподели при един от последните ни разговори, беше нещо от сорта на „Искам да видя много хора, познати и непознати, събрани на едно място, без да капризничат, просто да се кефят на момента, че са заедно и да си правят партито…ама е трудно“. Сега, преди малко набрах телефона му в USA, събудих го и му казах „Копеле, да знаеш, че това е осъществимо. Видях го! Участвах…“…
13.09
Фатална дата уж.
И пак е ебати лудницата в офиса… Не мога да разбера защо шефа ми се сеща винаги в последния момент, че някой от чарколаците по картингите е за смяна. И не знам на какъв език да му обясня, че италианците ги боли *** дали на нас ни е спешна поредната тяхна доставка или не. Те просто си гледат спокойствието хората. И мен ей сега да се хване някой и да се пробва да ме юрне да му свърша нещо на секундата – еми сори батка, няма да стане. Ще стане когато на мен ми е удобно.
Иначе… днес милото ми бабче има рожден ден. Става на 71 години 🙂 Пожелавам и да е преди всичко здрава. И все така жизнена. И все така да посреща мен (и приятелите, които често си водя за компания) в Габрово с усмивка. Cheers!