Етикет: relax

Публикувано на 4 коментара за Картинки разни :)

Картинки разни :)

Поредния пост с повече снимки и по-малко приказки 🙂

Преди 2 седмици се опитахме да шурмуваме Кръстова гора, но уви, останахме си само с опитите – пътя след Юговското ханче беше адски заледен и малката 107ца, с която бях тогава, нямаше да успее да се пребори с баира и леда. Безславно направихме обратен завой и се прибрахме откъдето бяхме тръгнали – Пловдив. Обещала съм си май месец да щурмувам отново Кръстова гора с оправената след катастрофата 207ца – тогава и лед не би трябвало да има 🙂
Заслужаваше си разходката – разкриваха се невероятни гледки, които със сигурност ще видя пак! Обещала съм си!

Стартирахме с Асеновата крепост – на път ни беше:

Последва Бачковския манастир (и за него съм писала преди). Това място не ме впечатлява кой-знае колко. Хората много го хвалят, но според мен е много шум за нищо. Единственото нещо, което ме впечатлява там са стенописите – изключително ярки цветове!!!

Малък опит за … „фотограФско око“ (?!?) 🙂

След това се отправихме по криволичещия път към Кръстова гора – това място се намира на края на света!!! Не вярвайте, че тези 60-70 км от Пловдив до там ще ги минете с кола за по-малко от 2 часа. Пътя след Юговското ханче е адски криволичещ, с поредици от спускания и изкачвания. Внимавайте за паднали скали по пътя… и за падащи камъни – ръсят се като рекички… Все таки, въпреки кофти пътя – струва си да се мине от там, много красиви гледки, малки и забравени от бога села и… много лед :))

Това беше някакъв язовир, така и не разбрах кой – търсих го тогава на картата но… не го намерих. Много красиво! Много!!!

Преброй билата… много са! Родопите са уникални…

А това е ледена висулка в началото на пътя… доста преди да се откажа от многото лед по трасето и безславно да направя обратен завой към Пловдив.

Дойде реда и на возилата, които са ме впечатлили напоследък:
1. Smart, никаква идея нямам какъв модел е това чудо, но изглежда добре 🙂 Беше паркирано пред ресторант Водопада в Бачково.

2. Това пък едвам го догоних на един светофар в Хасково… Няма да ви казвам какво е – това всички го знаят 🙂 След като светна зелено – просто изчезна яко дим 🙂
Адски ме е яд, че не можах да го снимам отпред, разполагам със снимка само на задницата, ноооо… и с това се задоволявам 🙂 Бих била щастлива, ако някога ми се отдаде момент, в който да се кача на такова чудо на някоя самолетна писта – да няма кой да ми се пречка и да направя един test drive на пълни обороти.

А за тази CarreraGT се сетих, че отдавна (от лятото – тогава я снимах) се каня да я покажа на адашката и 😉 , даже скоро я бях споменавала – такова чудо ме беше отнесло на магистралата като влак стрела – малка гара… „Настигнах“ я в Стара Загора и я снимах. Та ето сега сгоден момент да я покажа:

И последно – дали Пежо 107 е малка кола, а?
Деси влезе и излезе от багажника… каза, че там спокойно може да се побере още един човек 🙂 🙂 🙂 🙂

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за 2 седмици

2 седмици

2 седмици не са много време…
А имаше месеци, в които пишех много тук. Е, явно наистина нещо ме стяга за гърлото (разбирай като „трудно ми е да споделям вече“) или пък времето реално не ми стига.
Не мога да се съсредоточа от 2 седмици. Защо? Може би ще си отговоря сама на тоя въпрос в края на постинга…
В предходния пост обещах в настоящия да има повечко снимки – спазвам обещаното.
За отпуската, хм – свърши!
Е, успях да се помотая доста – основната ми дестинация беше Варна, но преди това минах през Габрово да си видя роднините. Преди да се засиля към Варна бях за 2 дни на гости на Пирин и Радина в с. Буря – невероятно място! Препоръчвам го на хора, които искат да избягат от всекидневната суета на града и да се забият в тихо и приятно място с усмихнати хора.

Толкова за Буря – идете и вижте, струва си 🙂
Във Варна изкарах една седмица – и там се размотавах доста… Последните дни си правих самотен трип до нос Шабла, минах през Каварна, през Камен бряг, Тюленово, Русалка и някакви други, забравени от Бог села… По пътя нямаше никакви коли…

Нос Калиакра. Времето беше адски студено, духаше зверски вятър, но разходката си струваше – още едно място, на което ако не сте ходили – идете! Има някаква странна атмосфера там, мен лично ме обзе някакво невероятно спокойствие…

При залез слънце – къмпинг Топола говори ли ви нещо? Страшно близо е до Каварна 🙂 А плажа без пясък можете да пробвате в Камен бряг.

Шабла – фара. Нямаше жива душа там, посред бял ден! Само аз, колата ми и едно бездомно куче на пътя… Дори рибарското селище беше празно…
И Глен Хюз на блока – къде може да се види ли – в Каварна! Там на всеки блок има по една огромна рисунка на някое рок величие.

Варна – на входа на Морската градина тези графити ми хванаха окото.

Добрич – стария град. Всеки стар град си има своята часовникова кула, която ааадски много прилича на всички останали часовникови кули, на които попадаме.

Не си спомням къде точно попаднах на този кладенец, но определено, за разлика от часовниковите кули, се отличава от масовата картинка, която изниква в главата на всеки човек при думата „кладенец“. Сигурна съм, че и надписа на тази стена също не е често срещан 🙂

И накрая – Велинград, гледката е от панорамния бар на хотел „Бор“, в същия град. Хотела си го бива, но града като цяло за мен е скучен и твърде малък.

П.С. Нещо… пак не събрах сили за писане.
Next time. Просто трябва да си подредя кашата, да овладея емоциите от последните дни, да стъпя на земята…

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 4 коментара за Разказ по картинки :)

Разказ по картинки :)

Доста време не съм писала, мДааааМ… не защото нямам какво да пиша, а защото нямам време… когато пък имам време – то това дето си струва писането е станало тоооолкова много, че ме хваща мързела и не правя нищо по въпроса 🙂
Та малко стара информация – имах 3-4 дни работна почивка (хехе, знам че двете думи се взаимоизключват, нооо… факт!) около средата на Февруари. С Цвет и Стоян се чудихме къде точно да идем и в крайна сметка решихме, че крака ни не е стъпвал в югозападна България и… ей ни на – на път към „Петрелийски“ – с. Огняново, в близост до Гоце Делчев. В последния момент и Петя реши да се присъедини към нас 🙂 В крайна сметка една кола от Варна се засили натам… и една кола от Стара Загора също. Пътя от Стара Загора ни отне около 5 часа, минахме през Юндола 🙂 Този край на родината ми беше напълно непознат – минавала съм от там като дете, но нямах никакви спомени… Някъде из прохода Юндола попаднахме на това:

Не бях виждала сняг тази година – е, това на снимката компенсира пропуска 🙂 Невероятно красиво място!

Така… сега продължавам с „разказ в картинки“ 🙂
Ето го и хотелчето:

Бяхме си взели четиримата един апартамент – хол, баня, спалня и още една стая с две легла. Като цяло мястото е уютно, подразни ме единствено факта, че за 4те дни, през които бяхме там нито веднъж в стаята не беше влязла камериерка. Басейна е външен, но има и маааалка закрита част (нещо като шатра), 35 градуса е водата… топъл, но не колкото този на Чифлика 🙂 И водата в Петрелийски понамирисваше, хехе 🙂
Уцелихме много хубаво време и решихме първите 2 дни от почивката да се отдадем на обиколки…
1. Минахме през местността „Попови ливади“ в Пирин:

2. Ходихме до Кулата:

3. Почувствахме се европейци (хахахах) – минахме границата само с лична карта… и се върнахме бързо, защото (както каза нашия митничар) „европейските цени нещо не ни се нравят“ 🙂

4. Огладняхме… и отидохме да хапнем в … Мелник. Страаашен боб правят там 🙂

5. Разходихме се и до Рупите – да видим храма на баба Ванга:

6. По пътя към Рупите сякаш бяхме попаднали в машина на времето и се бяхме върнали поне 80-90 години назад. Гледки като тази бяха нещо съвсем обичайно…

7. На връщане от Гоце Делчев към Стара Загора минахме през Благоевград:

8. Минахме покрай Рила – и там имаше сняг 🙂

И още няколко снимки, които са увековечили скъпи моменти 🙂 От рода на … първата чисто нова служебна кола, на която се качвам… и карам… и ще карам още дълго време (дай Боже!)…; смешните каски на Цвет и Стоян… и още по-смешни сламени шапки на мен и Петя…

P.S. А вчера бяхме в Търново – разнасяхме едни монитори между няколко офиса (Ради правилно ни казва „хамали“ на нас 🙂 )… освен че счупих краката на Стоян от ходене по камънаци и калдъръмени улички – успях да обиколя всичките си любими места… и ме подгониха едни спомени, ееех… Много важни за мен неща водят началото си именно от този град…

Имам още тооолкова много неща за разказване/показване… И това ще стане, след края на поредната командировка идната седмица 🙂

Съвсем без връзка да кажа, че имаше един лаф от рода на „Намери си работа, която да ти е хоби и ще видиш как цял живот няма да имаш нито един работен ден!“ Вярно си е!

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!