Гледах го преди доста време, спомням си че доста се сдухах. Подейства ми като kick in the ass – както и всеки друг филм за наркотици и наркомани (култовите „Хлапета“ и „Още един ден в рая“ на култовия Лари Кларк, „Трейнспотинг“, „Дрога“, „Страх и омраза в Лас Вегас“, „Candy“…в момента се сещам само за тези).
Много реален и много брутален. Свързах го с Бъроуз, и аз не знам защо – определено няма излишни вулгарности или нещо такова… знам ли и аз – асоциация.
Та, преди малко си го припомнях този „Реквием за една мечта“ – филм за разбитите мечти на 4 човека, с размазващ край. Размазващ не от кеф… размазващ юмрук, който те сваля в нок-даун за броени секунди.
Спомням си, че първия път като го гледах, версията, която си бях свалила беше от 2 CD-та. След като изгледах първото не усетих нищо кой знае какво, само че след второто картинката беше коренно различна.
Има и още нещо, което е уникално в този филм и това е „лайтмотивната“ музика: Clint Mansell-Requiem for a Dream …
Както и да е, написах горното само за да имам с какво да свържа някак следния клип, drum&bass версия на горепосоченото парче. Enjoy:
P.S. Единственото нещо, което бих се радвала да го няма в този клип е момента от 0:55 до 1.5 м., ама нейсе, перфектно явно няма.
А барабаните са убийствени! Май тук е момента да споделя, че докато бях по-малка една от мечтите ми беше да съм барабанист… ама и тая мечта умря, заедно с мечтите да съм артист или художник 🙁
И като казах барабани… ей тия пичове са уникални:
Гласувай пръв за този пост!
