Луната спи.

Едва ли някога ще прочетеш това, но искам да го кажа и тук:
Благодаря ти за всяка положителност, която си донесъл в живота ми.
…
Пак започнах нощем да вдигам щорите на прозорците и да пускам луната при себе си… за да не е сама..луната. За да няма „Луната спи във скучно отражение“…
…Научих, че недовършените неща остават недовършени, докато не ги довършиш. Мамка му, как мразя да съм нерешителна и да ме е страх да се разкрия докрай пред теб. Мамка му!