Това е!
Току що си занесох трудовата книжка в кабинета на шефското тяло (о, да, забравих да спомена, че то, в качеството си на пръв мой „легален“ работодател, не ми е купило и заверило такава, въпреки че според кодекса на труда си е именно негова работа). Погледа беше убийствен… Дреме ми на… нали… 🙂 Сега чакам да ме повикат да си взема оформената книжчица + заповедта за освобождаване.
Не пропуснаха през изминалия (почти пълен) работен ден да ме гърчат като за последно.
И аз не пропуснах да им оставя две троянски кончета – ей така, като завещание. Не пропуснах и да омажа част от базата на Microinvest. Не пропуснах и да проваля нещо важно за фирмата. Знам, че е злобно от моя страна, ама каквото повикало – такова се обадило.
Занапред смятам да не пропусна да си пусна жалбичката, която да предизвика ревизия на фирмата, смятам и да не пропусна да си вземата дължимата още една заплатка…
„Злобен гном“, а?