One more ;)

.
Нещо ми върви на стари познати напоследък… Първо deni, сега и Стефан.
Стефан също ми е стар познайник. Живее в една от вилните зони на Стара Загора. Преди 4 години почти нямаше ден, в който да не сме заедно на по бира или кафе… Мотаехме се много често из Аязмото и беше най-добрата ми компания там. Всъщност и единствения от познатите ми, който се навиваше на акъла ми с часове да се мотаем заедно по пътеките там, да ходим до зоопарка, до залата с криви огледала.
После покрай последната ми година в университета срещите ни станаха все по-редки. Докато се стигна до момента, в който тотално му затрих координатите. Той имаше гадния навик през 2-3 месеца да сменя номера си и… така. Та около 2 години нито го бях чувала, нито го бях виждала. Странно, че преди поне по улиците се засичахме, Дръмса е любим и на двама ни – и там не се засякохме.
До снощи… Ровя си аз из Google напосоки и попадам на това – ако прочетете коментарите там – ще ви стане ясно за каква радост от намирането на стар познайник става дума 😉 Само като видях ника и снимчицата и очите ми светнаха.
Днес целия следобед изкарахме заедно, така и не успяхме да се наприказваме. Утре вероятно ще е същото 😉
Today is a good day.

****

Стискането на палците ми … май няма файда 🙁 Кофти.