Draft

4

Всичко, което човек трябва да направи е: да приеме невъзможното, да се справи без необходимото, да изтърпи нетърпимото.
Не е лесно, ама не е невъзможно. После е по-лесно, значително. Аз знам, повярвайте ми.

***

Има моменти, в които толкова ми докривява от всичко, че ми иде да отида в някоя пустиня, без да имам наоколо жив човек и да крещя. Да креща, да крещя, да крещя… да не ме чува никой. Да крещя в продължение на дни. И да остана без глас.
Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори. Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание можем да кажем повече, понякога и всичко… стига да има кой да “чуе мълчанието”… стига този, който трябва да го чуе – иска да чува.
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание, което носи бушуващото и студено море…

***

Убедила съм се, че след всяка стъпка нанякъде оставяш следа. И ти пука. И ако някога паднеш ще разбереш по-ясно от всякога, че всяка дупка теб е чакала.
Явно единственият път към истинско щастие… е да живееш на момента без да се безпокоиш за бъдещото.

***

Имам един лош навик – да се раздавам. Безвъзмездно и безрезервно. Е, когато мога, разбира се. И сега се чудя как толкова много време ми трябваше, за да разбера нещо толкова просто – че когато даваш нещо безплатно, никой не го цени. Сякаш вече всички отмерват стойността единствено в пари. Безплатното е грозно, то е лошо направено, некачествено, та не може в никакъв случай да бъде на ниво с платеното, а то пък от своя страна е много по-лошо от СКЪПО платеното. Точно днес животът ми поднесе поредният урок по икономика на живота – не давай безплатно. Не давай услуги, не раздавай чувства, не давай времето си, знанията си, уменията си… Дадеш ли ги безвъзмездно, всеки счита, че те нямат стойност. Следователно са и некачествени. Не, уважаеми, времето ми е безценно, знанията и уменията съм ги трупала години наред, коствали са ми безсънни нощи, безброй опити и грешки, повторения, разочаравания… А чувствата, сърцето…. те не са за всеки. Те са единствено за онези, които ще знаят колко струват без да им го казвам.

4 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 02.08.2008 at 14:08 Permalink

    Умно дете си ти, систа.. Целувам те.

  • Posted on 02.08.2008 at 14:44 Permalink

    Това ме разчувства. Много добре казано и много правилно.
    Продължавай да разсъждаваш и се учи от грешките, които допускаш. :))

  • Kidon
    Posted on 07.08.2008 at 21:23 Permalink

    Абе не ги слушай!
    Мен не ме разчувства хич…
    Какво сте се сдухали всички?
    Баси хората…

  • Posted on 26.08.2008 at 19:53 Permalink

    Ако знаете колко още мога да кажа по тази тема… Толкова много, че чак съм се задръстила с думи :(

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*