Новата седмица стартира. Мразя понеделници ей! Не е истина как ги мразя…
Като цяло съботата и неделята минаха лениво 😉 Размотавах се из празния апартамент, разхвърлях и подреждах наново гардероба си, излизах с познати на по кафе/бира.
Петъчната вечер наистина беше тежка. Събирахме се колеги на „разпивка“, ама не беше просто разпиване, а чисто напиване. Вдигнахме „кръчмата“ на главата си, после сменихме механата с „Дръмс“ – на по бирички… после се отнесохме в „Гранд“ и завършихме подобаващо вечерта към 5 сутринта. Whatever… имах нужда от нещо такова за разпускане. Вярно, че след това се събудих в събота на обяд, отделно цял ден ме цепеше глава, но пък…се чувствах отпочинала 😉
Вечерта се чух и с онова човече, дето е на другия край на планетата, подейства ми разведряващо, звучеше добре (за разлика от всеки дург път).
Към 21 ч. вечерта Таня ми звънна и се разбрахме да излезнем на разходка към 21.30. Помотахме се порядъчно по улиците, говорихме си за… за разни неща. В крайна сметка към 22.30 ч. реших, че съм зверски гладна и се паркирахме на „Хапката“. Взех си тостер + сок, Таня беше само на сокче ;р Не усетих кога стана 23.45… Страшно бързо ми мина времето…
После се прибрах с идеята да заседна на компютъра и да початя… Да ама не! Оказа се, че милия ми доставчик ме е лишил от нет за 2 дни. Не че ми липсваше… Всъщност осъзнавам (но не искам да си го призная!), че ми липсваше контакта с един човек… То пък един контакт…
Неделята бях решила да я проспя, но еднин познат звънна, имал проблеми с РС-то и ме викаше да ида да погледна… Нямам самочувствието на разбирачка… Преинсталирахме Windows и нещата се оправиха генерално. Между другото ХР е добър източник на нерви – на работа често ми се случва да си скубя косите с тази версия… Продължавам да си седя у нас с Windows 98 и честно казано вече не се смея на лафа на баща ми, че за 98 „вече не се произвеждат вируси“ 🙂
След занимавката с РС-то последва черпене с бира, пак в „Дръмс“ (любимата ми бирария тук!) После пак мотаене… дълго висене под душа… после среднощно самотно размотаване по улиците в опити да прогоня някак безсънието… Докато в 2 се прибрах и си легнах като пич 😉 И заспах!
А днес е понеделник… Damned, today is fuckin` Monday!
Пф, я да се взимам с ръце! 😉
Гласувай пръв за този пост!
it’s another manic monday, i wish it were sunday ( sunday e nai-omraznia mi den prez sedmicata, osobeno kogato vali dujd i e zima – vse edno sum jiv v ada )
da bi na 95 sedialo, ne bi chudo vidialo – kazvashe edin priatel – razbirach. v kushto vse oshte imam edna antika na 95, s 166 MMX Pentium
i dokato vsichki biagat panicheski kum morenceto, s nadejdata che jivota im shte pridobie poveche smisul, sked kato se pohvaliat pred poznati, az otidoh the other way. biah do pleven – kudeto liatoto e redovno nad 40. tozi put biah poshtaden, spored murphy, beshe samo kum 30-na.
a kakvo da kaje edin priatel deto e bil na razmazvasht weekend v nesebar.
tyler durden: this is your life, it does not get any better than it, tui che vikam az da go priemem. shte vzema da iziam edin shiban sandvich 🙂
Zdravei,
Iskah samo Mersi da kaja za linka kym moia blog 🙂
Сашо, няма защо 😉
Интересни са ми нещата, които чета там. А и точно в момента имам едно другарче, което се намира в „Страната на мечтите“ и в общи линии те чета, защото нещата които пишеш ми изглеждат супер… странни и не се връзват с лафа „Страна на мечтите“ 😉
Браво на теб! Имаш страшно увлекателен стил на писане 😉
Blagodaria za komplimenta. Ti otkyde chu za moia blog?
Drugarcheto v USA e Ivcho nali? Chetoh bloga ti malko. Kyde v USA e?
Попаднах на блога ти случайно, мисля че за пръв път го нацелих търсейки нещо в Google.
А другарчето ми е Иво, да. В момента е в АрлингтЪн/АрлингтОн (кое по дяволите е правилното? ;р )… И ми липсвааа уа!