To: You… You know who.

Уморих се и се скрих в тишината.
Но си осигурих спокойствие. Сега сме мълчаливи, но спокойни. Едното за сметка на другото.
Всъщност те нещата винаги са взаимосвързани. Губиш едно за сметка на друго. Опитвам се да мисля позитивно. „Всяка малка гадост носи радост“. Дрън-дрън…

Все по-трудно ми е да говоря. И да пиша. Устата ми е залепнала, мислите ми препускат една след друга и е трудно да бъдат уловени и изразени. Умряла работа – така казва един мой приятел. Нямам идея защо е така, нямам идея и как да променя това. /тук се сещам за един друг лаф: всяко „Защо?“ има своето „е*еш ли мааму“/. Ще ми се да излея толкова много неща, а ми е дяволски трудно да го направя.
Страх. Ето това е думата, която мина през главата ми току що. Препускаше бясно. Страх
*********
And I say this to you tonight, let us not forget. There is Hope!
The Crystal Method -Keep Hope Alive