Понякога е нужна тишина.
Понякога е нужна и самота.
Понякога е нужно да се скриеш от всекидневната суета и да потърсиш малко покой.
Починах си – не много, но достатъчно, за да заредя батериите за следващата седмица, да наточа ноктите си за разни лоши хора.
Продължавам да търся покой, продължавам и да се опитвам да забравя.
Сещам се за филма „Мерлин“ – как можем да унищожим една лоша магьосница? Със забрава – най-сигурния начин.
Как да се науча да подготвям себе си за загуби, от които най-много ме е страх? Къде да намеря един истински Йода, който да си ме води за ръка… и как се става джедай, ако никога не си искал, а и не си можел, да слушаш какво ти казва някой… и да изпълняваш? Да слушаш и да изпълняваш?
Колко подреден изглежда живота с правила. И спокоен…
Искам си спокойствието, онова, постоянното… Искам да не се бия през ръцете, когато искам да се уверя, че някой е добре…
Искам да забравя.
Миналата седмица изпълних една детска мечта – една тениска на Ювентус с номер 10 на гърба пътува към… г*за на географията… + първото и последно писмо. Дано стигнат до следващия петък.
***
А Джулай морнинг мина според очакванията ми. Приемам го много емоционално и ми е трудно да описвам. Беше хубаво. Беше си моята нощ, с моите мисли, с моите спомени, с мои хора, които обичам по един или друг начин. Беше… мммм 🙂
Гласувай пръв за този пост!
Снимката е божествена, не знам дали ще доживея деня, когато ще празнувам първия си „July morning“, дори сама със своите си мисли. Това ми е отдавнашна съкровена мечта, но дори не е в процес на осъществяване. Честно да си призная малко ти завиждам (благородно 🙂 )за възможността…
Ммм, трябва да я сбъднеш тая мечта 🙂 Не е никак трудно – раницата, хавлията и… Don`t panic!
Гледката наистина е невероятна, емоцията също… и се зареждаш с енергия дооо следващия джулай 😉