Everything happends for a reason!
Повтарям си го това нещо от сутринта, всъщност от снощи.
Стана ми нещо като навик да действам първосигнално. Не че съжалявам – поне за момента няма някаква фатална последица (дано и занапред е така). „Малките принципи“ Какво беше това? „Граници на разумното“, „Угризения на съвестта“ – и това не си го спомням…
Спуснах се по течението – прави каквото те радва, пък да става каквото ще. Чак не мога да се позная.
Няма да си кривя душата – има останало нещо от „преди“ – без това „преди“ някои неща нямаше да се случват. Но само толкова. Няма вътрешно разкъсване, няма грам съжаляване за извършено действие, няма я думата „бъдеще“ – не мисля в бъдеще време, защото в момента, в който начертая какъвто и да било план – той просто пропада. Има „сега“.
Днес се сетих за нещо, което една жена ми беше казала преди време – „Никога не знаеш в кой момент миналото ще те връхлети с нова сила и с нови емоции“. Силно си стискам палци това да не ми се случва, не скоро поне – знам, че няма да го понеса, знам и че нищо добро не ме очаква от това… минало.
Дали при мен се е разиграла пълна промяна откъм разум, или пък отсреща ми действат като наркотик – и това не знам, засега. Не си давам сметка за много неща – има време за равносметки. Вярвам обаче в себе си. Никога не съм се усещала по-здраво стъпила на земята и по-силна.

Дадох си обаче и друга сметка – в положителен аспект – човек, на който мислех, че не мога да разчитам „по всяко време“ ме изненада приятно. Точно той отдели време след полунощ да се помотае заедно с мен по софийските улици, да ме изслуша, да ми каже 2-3 думи, след това да ми избие нервите и напрежението и поне за няколко часа да спра да се чувствам като робот, а като жив човек с нормални потребности. Да се сетя какво беше това „спане“, нещо повече – да умирам за сън , дори в момента (тези, които ме познават знаят какъв инсомниак съм). Да усетя умора и да не мога да седя на краката си, но не онази гадна умора от работа и претоварване, а другата, приятната, от хубавите неща. Нямах нужда от повече – това ми беше достатъчно, за да се върна пак в редиците на силните.

Everything happends for a reason, if only to make us stronger.
Всъщност осъзнавам, че имам „много“, просто не съм оценявала нещата.
Освен това… хубаво е стар познат, който си мислиш, че познаваш до мозъка на костите му да те изненада.
10х