Много пъти започвах да пиша и изтривах настоящия пост.
Вероятно трябва пак да се опитам да подредя мислите в главата си – тотална каша е, отново, мрЪн!
Вместо думи – ще покажа няколко снимки от изминалия уикенд. Бях във Враца, на гости на един… приятел – колега… Хубави дни/вечери/нощи…
И по всяка вероятност загубих поредното нещо, което не исках да губя 🙁
Anyway.
Гласувай пръв за този пост!
Еи Момиче винаги като печелим нещо – губим друго нещо . Живота е война някои битки печелим други губим важното е в крайна сметка да спечелим войната .
Всеки път като мина през твоя блог, попадам на страхотни снимки от още по-страхотни места. Казваш, че си прекарала добре и прочие и не разбирам какъв е този леко меланхолично-трагичен отенък, с който са пропити постовете…
@ CarreraGT – права си, попадам на страхотни места, опознавам си родината и я обиквам. Паралелно с триповете обаче се случват и куп други неща… Вече почти няма град в БГ, който да не свързвам с нещо важно за мен – било то в служебен или личен план… Все тая. Във Враца загубих приятел. Не знам дали спечелих нещо друго, но загубих приятел 🙁
@ анонимен – а по какво разбираме, че е настъпил края на войната?
Ми като спре да гърми бе Сис.И като поникнат краставици по бившите бойни полета :)))
Cheers, i vsichko hubavo ot edin star poznat/nepoznat 😛
dream on….