Нещо ми липсва, не знам какво.
Усещам някакво странно неспокойство от седмици наред и не мога да си намеря място.
Хвърча като обезумяла, навъртам по хиляда километра на седмица (че и повече) и пак не мога да си намеря едно място, на което да се почувствам спо-кой-но… и пак не мога да се спра.
Движа се нон-стоп с идеята, че бягам от нещо… Ама от какво – и аз не знам.
Глупави усещания и глупаво подсъзнание 🙁
Somebody, help me.
Гласувай пръв за този пост!
За съжаление никой не може да ти помогне.
Сама ще трябва да се оправяш, което надявам се си разбрала вече и не чакаш напразно.
Естествено може да греша, но ми се струва, че това е единствения изход.
Аз се чувствам така когато:
1. Прекалено съм се ограничил или вкарал в релси;
или
2. Вярата ми е разклатена по всички параграфи и колкото повече – толкова повече.
Вземи си няколко важни неща в живота – малки неща, които да символизират огромни нещища – Teddy Bear, говорещо цвете :P, анимационен инфантилен филм, а препоръчвам и една жълта топка smiley на огледалото за обратно виждане. 😉
И все пак – тези са важни за мен, твоите вероятно са по-други, но всеки има 😀
Some days I just wanna quit… and be normal for a bit.
И да… wh1sp, имам нужда именно от „малките неща“ – осъзнавам, че точно те са нещото, което ми липсва.