Трудно е да пишеш, когато времето ти напомня непрекъснато колко е ценно, зашлевявайки те с крясъци…
А ти… ти си книгата, която понякога си мисля, че щеше да е по-добре ако преди 6 или 7 години не бях разгръщала…. защото ще искам да я чета пак…
can you smell the feeling?
you don’t know me anyway
but sometimes i see your face
and it makes me cry
Гласувай пръв за този пост!
их ама как пък поне веднъж не ме изненада…..знам си аз говното….
Е тоя път си нямаш и идея за какво/кого става дума. Определено не е това, което си мислиш :)))))) Не може да знаеш всичко… и говното… на друу място 🙂