мрЪн

Обзело ме е едно безсилие.
Аз че съм хаотична – хаотична съм… ма поне хаоса си е мой и си се оправям перфектно сама в него. Обаче когато хаоса е мащабен и моя хаос е бутнат в други няколко такива – тогава вече тотално потъвам и се загубвам. Изпускам му края. Ритвам всичко. Като пате в калчища съм… Не се сещам за други синонимни изречения, ама основната ми идея е такава.
Глупаво е да се захващаш да правиш нещо, без да имаш ясна представа за отговорите на 3 основни въпроса:
– какво правиш?
– как го правиш?
– защо го правиш?
Глупаво е днес да искаш едно, утре друго, без да си завършил първото. Глупаво е всекидневно да променяш задание. Правиш нещо, когато имаш отговор на трите въпроса.
След тия три въпроса обикновено трябва да има още един:
Ако целта е да улесня себе си – ОК, НО дали с това мое улесняване не натоварвам хора, които и без това са натоварени?

Още по-глупаво е да седиш и да се усещаш като глас в пустош – и да говори, и да не говориш – все тая.
Някак си не съм тип „ЩРАК!!!!“. Не мога да се метна в нещо просто така, ако това нещо е свързано и с хиляда други човека. Ако засяга само мен – ок, аз съм си с глава в стената, НО когато засяга и куп други хора – тогава трябва да помисля…

И ако на мен ми е лесно – значи ли и че на другите им е лесно…
Просто си мрЪнкам, уф!
Днес нещо не съм наред…