Фобос ми подаде ръкавицата да изредя 6 неща, които ме правят щастлива.
Мина време и си премятах през ума какви биха били тези неща… Ето ги:
- Прегръдката – тази, която е дошла в подходящ момент и от подходящия човек.
- Събота/неделя сутрин, когато спокойно може да се лежи в кревата до 2 следобед, да се протягаме до 3 следобед, да „закусим“, след това да легнем пак и да зяпаме филми до вечерта 🙂
- Добрите хора, които имам щастието да познавам.
- Пътуванията с приятели из България, със или без повод…
- Да говоря точно това, което мисля.
- Всяко начинание, което съм успяла да доведа до успешен край и всяка постигната цел.
Сега според правилата трябва да преметна ръкавицата на други 6 човека 🙂 Ето ги и тях:
1. Кака ми; 2. Player; 3. Сашо; 4. Ominaeshi; 5. Таласъма ; 6. CarreraGT
Честито на печелившите 😛
P.S. Трябва да седна и да понапиша нещо… трупам, трупам… Думите ми бягат, бягат… Сега предпразнично току виж ми дошла музата, хех.
Леле, не е истина как си мечтая за №2, обаче едва ли ще ме споходи това щастие скоро 🙂
Изнудвачка 🙂 :*
Ето ти ги моите:
1. Здравето. Не само моето.
2. Хората, на които мога да разчитам, че наистина са такива за каквито се представят и усмивките им.
3. Днес да знам повече от вчера.
4. Да става на моето, даже да греша 😉
5. Да пътувам, особено по музикални поводи, но не само 🙂
6. Позитивизмът.
Ще прощаваш обаче, ама при мене такъв тип неща винаги се прекъсват, не ме бива в предаването нататък. Целувам те и весели празници, систа! :* :* :*
С много малко се задоволяваш! Аз не мога да ги степенувам нещата по-важност…и по това кое ще ме направи по-щастлив!
Този уикенд си беше горе-долу като описания в т. 2 🙂
@ кака ми – не съм и очаквала да предадеш щафетата, хехе.
@ Ned – колко е „много“ и колко е „малко“? Зависи от мерилото, нали 🙂 А нещата не съм си играла да ги степенувам 🙂