Не е честно, никак не е честно.
Знам, че никой не ми е обещавал да бъде такова, но все си вярвах, че морал и ценности, заслуги и задълженост, ползи и всеотдайност, собствено мнение и смелост не са просто думи.
Е, май се оказва точно обратното.
… а с моята ценостна система и емоции е по-добре да вървя на майната си.
Единствения плюс е, че просветлението и осъзнаването на всичко това сякаш е на лице. И урокът е взет и научен.
И боли, ама много боли.
Използвам случая да кажа на всички, които така или иначе ми звънят и ме питат „кажи ми какво става с теб, защо се обърна така, ама наистина?“ да им кажа, че отказвам да говоря за себе си с всеки, с който съм свързана служебно… не защото сте лоши хора, а защото така трябва. Естествено, както винаги до сега, съм готова да ви изслушам, да ви дам съвет и да ви помагам в рамките на задълженията, които са ми вменени.
… ако не бяхте вие не знам какви щяха да са решенията ми/им. Знам, че ме обичате… и аз вас.
Текста ми допада, много: Gavin DeGraw – I Don’t Want To Be
Част от това да знаем къде отивамe е знанието от къде идвамe.
Гласувай пръв за този пост!
Сис, нали няма да напускаш????? Кой ще ни разбира, ако и ти си тръгнеш?!?!??
Предполагам какво е продиктувало тези мисли. Ти си силен човек, знаем! Знаеш, че всички те обичаме, не знам това доколко те окрилява…
Бандитке дръж се , и въпреки всичко напред и нагоре.
Сис, здравей. До сега не съм си позволявала да ти пиша тук. Познаваме се и знам, че ти по гръб не падаш. Не го прави и сега! Всяко зло е за добро, нали знаеш… Искам само да ти кажа, че това, че някой не те оценява и е забравил за всичко, което си правила и правиш е единствено и само негова грешка. Но нали знаеш – хората са добри 🙂 Аз знам, че един ден всичко ще си дойде по местата и стискам палци ти да издържиш до тогава! Заради нас… ако не заради друго…
Не се предавай, забрави какво ти демонстрират в онзи офис и си спомни какво ти демонстрираме ние, ТВОИТЕ хора, ТВОИТЕ офиси.
„Естествено, както винаги до сега, съм готова да ви изслушам, да ви дам съвет и да ви помагам в рамките на задълженията, които са ми вменени.“
… не съм казала, че напускам. Все още вярвам, че нещо може да се промени. Под „нещо“ искам да уточня, че единственото за което говоря е отношението.
Kogato ti kazvah da ne se borish tolkova ti kazvashe, che zashtitavash tova, koeto te hrani i che ne mu mislish loshoto.
Naivno momiche takova! Mnogo otdavna tryabvashe da ti stane yasno, che preklonena glava sabya ne seche!
Radva me edno v teb – edin ot malkoto hora si, koito vse oshte rabotyat zaradi horata pod tyah i gi chuvat. Tova ne go promenyaj v sebe si! Preglatni neshtata i prodaljavaj da si s nas… Edin den vsichko shte si doide po mestata, obeshtavam ti! хехе 🙂
Дафито ти изяде главата на теб. Изпила е мозъка на шефовете. А ти понеже си от хората, които не мълчат и не заемат позиция само и само да са угодни на някой – носиш последствията от това да не си подлизурко.
Не се променяй, както казват старите хора – всичко си идва по местата един ден и всеки ще си носи заслуженото.
А за шефовете мога да кажа само едно: ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!
Да му се невиди… грам не мога да хвана кой от къде пише, ясно е само, че сте колеги…