Когато сутрин си прецеждам кафето от джезвето – изхвърлям утайката – хвърлям нещото, което преди това съм употребила, консумирала и всеки път когато имам нужда от поредно ново кафе посягам към металната кутия, в която винаги има от скъпоценната субстанция…
Употребявам, изцеждам до капка, консумирам, остатъка – заминава в канала.
Това с кафето… С хората не правя така. И винаги се чувствам жестоко пре*бана, когато усетя подобно отношение, като на моето към утайката от кафето, само че спрямо хора, в частност – мен.
Изборът на песента съвсем не е случаен. Share coffee… and your world.
Знам едно. Следващия път няма да броя до 10 и няма да ти премълча.
За тези, които искат да чуят оригинала – тук.
Гласувай пръв за този пост!
Днес на истина беше дълъг ден , мрън мрън , не съм свикнала да пишеш така , по скоро те въсприемах като
атакауваща формация , като острие . Не ми казваи че си се изтъпила … Не го вярвам .
Всичко което не ни убива ни прави по силни , стара мисъл
може и да е вярна , аз те познавам , ще излезнеш още по силна ;)))
Ненужно лошото отношение… понякога скапва страшно много.
… не понякога, винаги скапва 🙁
Би моур ден хюман! Би йорселф!
Исках да го напиша на латиница, но…
Сис, знаеш, че тежки моменти има, но те са, за да можем още по-силно да оценим приятните, сладки мигове от живота. Трябва да пием кафето си с удоволствие и да се радваме на всичко хубаво, което се случва след това!
Да ти се не видат и проблемите!
Аз току що си счупих върха на графита на автоматичният молив, а ти ми пишеш едни… 😉