Ако някой погледне това, което е написано ТУК и е съгласен с нещата там… няма да е зле „да си каже тежката дума“…
Take a look
Гласувай пръв за този пост! Гласувай пръв за този пост!Скука и мързел ;)
Скука.
(С)кука.
Кука.
Бляяях, изперквам.
Не съм писала тия дни – нямаше какво. Скуката е неописуема. Имаше малко зор докато обработя новодошлите фактури, но и това мина. Сега скучая – денем и нощем. Да не говорим, че ме е налегнал някакъв невероятен мързел. Обяснявам си това с обзелото ме „ваканционно настроение“, вече броя часовете до заветния петък!
Решила съм до 17ти да се отдам на… спане. Ама като за световно! От време на време ще се надигам от леглото 😉 И основателна причина да напусна „моят дом – моята крепост“ ще бъде само телефонно обаждане придружено с „покана“ за кафе, биричка, пица (лелееей, как ми се е дояла пица!), кино, зоопарк… или каквато и да било покана, свързана с мотаене и безделие! Ще имам време да се видя най-после с всички хора, за които се сещам, но с които за жалост рядко се срещам напоследък.
Предстои ми обиколка по магазините в издирване на бански. Ето това е неприятно. МРАЗЯ ДА ОБИКАЛЯМ МАГАЗИНИ! Това е най-досадното занимание… Обикновенно минавам край някоя витрина, харесвам нещо, влизам и излизам с него. Толкова. Без излишно размотаване. В случая с банския усещам, че няма да мине тоя номер и ще се препотя докато намеря това, което искам. Мда…
На 17ти мисля да си ида до Габрово – да си видя родата там, а и точно тогава родителските ми тела ще се прибират насам… Най-вероятно ще се разминем някъде по пътя;) С тях планирам да се видя едва след морето, което пък е планувано за дните между 22-28 август… Ммммм, Варна, морето, сините вълни… Варна е с много специален статут за мен! Просто… се разтапям като съм там. Невероятен град, който чисто сантиментално свързвам с много приятен за мен спомен… Еееех, ако Иво имаше идея за съществуването на този блог със сигурност щеше да знае за какво говоря в момента.
Anyway…
Отпускарско ми е. Мързеливо ми е. Скучно ми е! И ми се яде пица 😉
А, щях да забравя- Сашо, „Мерси боку“ 😉 Онази сутрин /при теб вечер/ наистина бях на път да си изям ушите хехехех…
„ние сме на всеки километър“ – идея си нямате колко е вярно!
Гласувай пръв за този пост!The world is (not) mine ;(
Винаги ми е било трудно да измислям заглавия на постингите си тук.
Подгонила ме е пак някаква апатия, клоняща към депресия чак. Както казваше един мой приятел – наакала съм се.
Очаквам си отпуската с огромно нетърпение. Силно се надявам да успеем да се разберем с Охи и да ми погостува малко. Имам нужда от близък човек до себе си. Страшно много ми липсват разни минали моменти, които не мога да заровя и да приема за отминали безвъзвратно. Всъщност май там е основния ми проблем…
Иво пак се е сдухал. Чудя се как да му помогна и как да изровя някой що годе близо до него… Идея нямам как да му помогна да открие човек с вече наета квартира, при когото да се нанесе след 20ти септември, като естествено си плаща наем, консумативи и всякакви разходи… Просто ми е бедна фантазията от къде да изкопая такова „съкровище“ :(( А искам мамка му! Искам някак да улесня престоя му на гза на географията, искам да е добре и най-после да се засмее истински като го чуя по телефона. Отделно дето тотално се е скапал, неговата апатия в момента е по-силна и от моята ;(
Родителските тела в неделя напускат Стара Загора за около месец… и ще съм сама. съвсем сама, освен ако Охи не се довлече. Не знам да се радвам ли (както обикновенно) или да се спичам съвсем, тъй като нещо едва ли не ме е страх да оставам сама с мислите си. А с мислите си оставам насаме когато няма никой в „моята крепост“…
Пълни глупости пак… ;((
Гласувай пръв за този пост!