Автор: Sis

Размазах се!
Пътуването в петък беше ужасно – пристигнах с 3 часа закъснение, посред нощ. И нито едно такси на гарата… Добре че вуйчо ми е отзивчив – събудих го и човека след 5 минути беше на гарата и ме закара до бабини.
Няма нищо по хубаво от това, да се завърнеш на мястото, на което си отраснал. И нищо по-хубаво от селска къща, безкрайно добра баба, здрав сън и силна храна (да живее баба ми! 😉 ). И спокойствие, съчетано с тишина и безгрижие. Абе приказка направо!
За тези два дни успях да се разходя из всичките пътеки в гората, които като дете често обикалях, успях да обиколя двата извора и 3-те чешми, пак на различни места в гората. Установих, че чешмата, на която преди мноооого години за пръв път целунах момче (или беше обратното… не разбрах много какво става тогава;) )е пресъхнала… Тъжно ми стана… След това се прибрах, пуснах кучетата и реших да се покатеря пак на скалите – и това е нещо, което не съм правила поне от миналата есен насам. Стигнах до извода, че трябва да спра цигарите – не е истина с колко зор се изкачих на върха, а там горе направо си изкашлях дробовете.Аз често стигам д о тоя извод де 😉 Както и да е – като се покатерих първото нещо което направих, след като се проснах изнемощяла на поляната горе, беше да запаля цигара… после още една… после изгълтах около литър вода (слизането беше придружено с усета за плацикаща се в корема ми вода)… после поиграхме малко с кучетата, огледахме малката пещера и заслизахме.
От толкова много време съм имала нужда именно от такова зареждане на батериите. Винаги намирам себе си, когато си отида там… Та там са минали първите ми 7 години, там са минали една камара ваканции… Там са се случили толкова хубави неща. Имам невероятни спомени от детството си на тези места…
Ех… докато пиша това се чувствам толкова стара и толкова далеко от всичко минало…
Но този път отиването ми на село беше като „пробуждане“, нещо като „дзен-пътуване“.
Определено съм си заредила батериите сега;)

А днес е понеделник…
МРАЗЯ ПОНЕДЕЛНИЦИ!
(да си го кажа ПАК!) 😉