Автор: Sis

Новата седмица стартира. Мразя понеделници ей! Не е истина как ги мразя…
Като цяло съботата и неделята минаха лениво 😉 Размотавах се из празния апартамент, разхвърлях и подреждах наново гардероба си, излизах с познати на по кафе/бира.

Петъчната вечер наистина беше тежка. Събирахме се колеги на „разпивка“, ама не беше просто разпиване, а чисто напиване. Вдигнахме „кръчмата“ на главата си, после сменихме механата с „Дръмс“ – на по бирички… после се отнесохме в „Гранд“ и завършихме подобаващо вечерта към 5 сутринта. Whatever… имах нужда от нещо такова за разпускане. Вярно, че след това се събудих в събота на обяд, отделно цял ден ме цепеше глава, но пък…се чувствах отпочинала 😉
Вечерта се чух и с онова човече, дето е на другия край на планетата, подейства ми разведряващо, звучеше добре (за разлика от всеки дург път).
Към 21 ч. вечерта Таня ми звънна и се разбрахме да излезнем на разходка към 21.30. Помотахме се порядъчно по улиците, говорихме си за… за разни неща. В крайна сметка към 22.30 ч. реших, че съм зверски гладна и се паркирахме на „Хапката“. Взех си тостер + сок, Таня беше само на сокче ;р Не усетих кога стана 23.45… Страшно бързо ми мина времето…

После се прибрах с идеята да заседна на компютъра и да початя… Да ама не! Оказа се, че милия ми доставчик ме е лишил от нет за 2 дни. Не че ми липсваше… Всъщност осъзнавам (но не искам да си го призная!), че ми липсваше контакта с един човек… То пък един контакт…

Неделята бях решила да я проспя, но еднин познат звънна, имал проблеми с РС-то и ме викаше да ида да погледна… Нямам самочувствието на разбирачка… Преинсталирахме Windows и нещата се оправиха генерално. Между другото ХР е добър източник на нерви – на работа често ми се случва да си скубя косите с тази версия… Продължавам да си седя у нас с Windows 98 и честно казано вече не се смея на лафа на баща ми, че за 98 „вече не се произвеждат вируси“ 🙂
След занимавката с РС-то последва черпене с бира, пак в „Дръмс“ (любимата ми бирария тук!) После пак мотаене… дълго висене под душа… после среднощно самотно размотаване по улиците в опити да прогоня някак безсънието… Докато в 2 се прибрах и си легнах като пич 😉 И заспах!

А днес е понеделник… Damned, today is fuckin` Monday!
Пф, я да се взимам с ръце! 😉

Скучен и безкрайно дълъг ден.
Бях сама в офиса, без нииикаква работа, цял ден се мотах по форуми, надничах в IRC, надничах в ICQ и… скучах.
Около обед звънна Охи, хлапето след 2 години прекъсване най-после си е прекарало пак кабелен нет и най-после сметката ми за GSM ще бъде облекчена от негова страна ;р

Към 14 ч. наше време събудих Иво от другата страна на планетата…Честит рожден ден! Пожелавам му преди всичко здраве…

Вечерта се чухме за по-дълго, зарадва ме, че е получил писмото точно навреме… И съм успяла да го разплача! АЗ -> НЕГО! Веднъж и той да си признае, че мога да му въздействам… Това не е било в историята! Невероятно доволна съм от себе си… Утре ще му пратя следващото, което той в момента очаквал, мислел, че вече съм му пратила поредния си „роман“ (аз като седна да пиша писма и те стават наистина с размера на романи…).

Та… така. Странното е, че в момента се чувствам като пребито куче, а не съм правила кой знае какво… За утре се заформя леееко тежка вечер…

И по дяволите, мразя да съм сама в къщи за повече от седмица. Родителските тела взеха отпуски и се изнесоха по Габрово. Силно се надявам в неделя да си дойдат най-после. Въпреки че и да си дойдат … Вероятно в средата на август пак ще се изстрелят натам, а може и по-рано.
Сама в къщи, сама в офиса…СКУКА!
Целия ден мина толкова вяло и монотонно, че се радвам, че свърши.
И мамка му, продължавам да се чувствам като мишена, което до известна степен ме ограничава и „стяга“.
Пък и…
Пф, отивам за поредната, надявам се последна цигара за деня и мисля да се хоризонтирам пред телевизора в отчаяни опити да заспя. Това безсъние напоследък ме побърква съвсем.