Автор: Sis

Чух го!
Разгеле! Добре е тоя ГЗ! Позна ме на секундата, в която казах „Добро утро, търся Иво“. Последва едно „Аз съм бе сисок“, придружено със смях. Беше сънен. Имах късмета да го хвана в единствения му ден, в който отива на работа в 11ч., иначе точно в 7 (колкото беше когато му звъннах) изчезвал от квартирата. И въпреки че прекъснах съня му, беше осезаемо доволен, че ме чува. Каза, че за момента е добре, скапвали ги от работа още от деня на пристигането им там. Очаква всеки момент да сменят квартирата си. Леко притеснен е, че вероятно ще го набутат във Вашингтон, вместо в Арлингтън, което било нещо като предградие на Вашингтон. Съответно във центъра на столицата на САЩ цените на квартирите били безбожни… „Копеле, ако наистина се наложи да съм във Вашингтон, вместо тук, да знаеш, че все едно сам съм си го начукал, ама много здраво…“.
Освен това ми каза, че сестра му си падала по мен хахахахах! И майка му! хахахаха!
В общи линии се кротнах и аз, седнах си на дупето вече спокойна…
Изцъклих се като мернах някаква цена на БТК за разговор с продължителност от 1 минута до САЩ за 3 000 лв. … Дали наистина е така? Ако е така, май е редно да си търся нова работа, мда… Някой да има идея относно цени на такива разговори?

„Коооопеелеееееее, баси деня!“ – лаф на лапето.
Докато всичко вървеше на криво – изведнъж нещата някак си се наредиха.
Чух се с Михаела, сестрата на Иво. Ок бил, днес се обадил. От два дни бил на бачкане… Първия път не звучал много добре, но за сметка на това днес бил ОК. Живеел в някакъв апартамент, временно настанен е, с още 4 момчета. До края на следващата седмица би трябвало да го преместят в нещо по-голямо и ще бъдат 6 човека под един покрив. За момента нямал достъп до нет, затова и било това затишие. Довечера се разбрахме да и звънна у тях и да ми продиктува домашния (временен) и служебния му телефон… Живот и здраве утре по това време се надявам да успеем да се чуем, стига да не оплета часовите разлики (и да не се наложи да ме псува наум).

Малко след това се чух и със zlatkata, хехе. Всичко си е ток и жица…
Turn the page.
Дано и утрешния ден ме зарадва с нещо добро… Бе не спирам да съм негативно настроена, незнам защо… А до сега 6-тото ми чувство никога не ме е лъгало. Силно се надявам този път да ме лъже… Мда!

Току що успях да се скарам и със zlatkata. Перфектнo 🙁 Даже игнор си изпросих… За пръв път някой ме игнорира… Определено има тръпка.
Абе…
„Ще взема да се гръмна с патрони за глиган….“
Fuck that shit!