Автор: Sis

Публикувано на Няма коментари за Бля :(

Бля :(

Отметнах част от работата, която ми се беше струпала от миналата седмица. Тези 3 дни отпуск в момента ми излизат през носа. Чакат ме куп оферти, служебната ни поща е зарината от мейли, на които трябва да се отговори, имам 2 договора за оформяне, една пратка, която чака обмитяването си… На всичкото отгоре поръчката, която оформях с Bridgestone не е помръднала и все едно трябва да се почва от нулата… Гадничко!

Има какво да се върши и какво да се желае, ама нещо не мога да се мобилизирам. Иде ми да си хвана гза в шепички и да го занеса някъде доста далеко, където телефона ми няма покритие, няма радио, няма телевизия, няма нет, има само 5-6 старци… Превръщам се в асоциален тип човек, който не понася цивилизацията. Особено последните 4-5 дни.

От към Иво продължава да е мъгливо. Ни вест, ни кост… нищичко. естествено вече съм на фаза, че му се е случило нещо неприятно.

Простотии…

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за Ден четвърти

Ден четвърти

Замина.
Не че имаше начин това да се размине. Миналия вторник пристигнах в София за пръв път без грам желание. Повода по който бях там ме побъркваше. Побърках и Фения, за което искренно съжалявам… не бях никак добра компания през изминалите дни, sorry Fenia;(

Почти целия ден в сряда бяхме заедно. Не бяхме весели… усмихвахме се нервно и се чудихме как да заобикаляме темата, която ни вълнуваше. Разделихме се късния следобед. Успях да се видя с Каспи, да сдухам и него… След товa се събрахме с кака ми, Манчо, Охи и Иво в „Уго“, хем да се видим, хем да хапнем. Не се вписах в тайфата нещо… Седях, мълчах, гледах умно и в главата ми не спираше да се върти мисълта, че след 24 часа Иво няма да е в България.

Четвъртъка мина спокойно – отново се видях с Каспи, помотах се с Охи, ходих и до мамчето…Към 22ч. се ориентирах към гетото на „Дружба 2“. Събрахме се пак с Охи и Иво,мотахме се по улиците, избеснях когато решиха, че 3 часа е удачно време за напушване. Както и да е… Към 4 се засилихме към летището и някъде по пътя се загуби желязната ми нагласа. Беше подтискащо. И тъпо. И не беше честно мамка му! В момента в който го викнаха на „Check in“ и в момента в който му видях гърба с раницата се почна рев… ама като за световно. И така до днес.

Тъп пост стана. Не знам как да изкарам това, което чувствам навън… Смахнатото е, че все още нямам никаква идея дали този човек е добре, дали нещата са нормални. Чух го само като пристигна и толкова. От тогава до сега – затишие. И се побърквам.
Мамка му как мразя промени… и как мразя неизвестното… и… уф! 🙁

DEADLINE –––––-

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за Хроника (малка).

Хроника (малка).

Откъде да започна…
Изключително напрегната седмица беше (и тази се очертава такава). Казах, т.е. напомних, че няма да идвам на работа идните сряда, четвъртък и петък и… настъпи лудница. Започна се една луда кореспонденция с Bridgestone и Vortex с поредните поръчки за гуми и двигатели. Естествено нещата не стават за един ден. Шефа ми е пред нервна криза, тъй като не сме получили все още проформи фактури, за да пристъпим към заплащането им, да не говорим за организацията на транспорта на стоките от Швейцария и Италия до тук. Имам гадното усещане, че до вторник няма да се приключи с бумащината около тези неща и… дано не се оказвам права, ама в София ще се окажа вързана за нечий компютър (този на Иво или този на вечнозеленото)и нервно следяща развитието на тези чудесии… И като си помисля, че след получаването на проформата и след осъществяването на заплащането следва чакане от поне един ден за получаването на номер на товара, без който никой не може да изкара стоката си от складовете на двете фирми… 🙁 Тъпотии…
В петък си хванах вечерния влак и към 23ч си бях в Габрово… Трябваше да си ида – правихме помен половин година от смъртта на дядо… Не мога да разбера що за обичай е това на погребение или на помен да се прави трапеза, хората да сядат на маса, да ядат и да пият, да се веселят… Не го разбирам това… Събират се, палят свещи за „Бог да прости“ (Господ е шибаняк! Ако изобщо го има…), след това ядат и пият. Отвратително е… Отделно дето едвам си сдържам нервите в тези моменти.
В събота се чух с Охи. Поредната лоша новина – зле е. Половината му бял дроб не се вижда на снимките. Астматичните пристъпи пак са се появили (а не го бяха тормозили цели 6 години). Едновременно ми е жал и ме е яд на него. На всичкото отгоре се инати и не иска да влиза в болница, а хората са му казали, че е наложително. Отделно дето и той се е спекъл заради заминаването на Иво. Та те са отраснали заедно. Трудно му е да си представи, че няма да го вижда за повече от 2-3 дни…
При мен като цяло периода се очертава свръх ревлив. На два пъти се хващам как като си мисля за изпращането и очите ми се пълнят… Незнам какво ще е на 17. Най-много да наводня аерогарата. Ето, пак…
Too late for all 🙁

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!