It`s just one of those days…
Едва ли някога ще прочетеш това, но искам да го кажа и тук:
Благодаря ти за всяка положителност, която си донесъл в живота ми.
…
Пак започнах нощем да вдигам щорите на прозорците и да пускам луната при себе си… за да не е сама..луната. За да няма „Луната спи във скучно отражение“…
…Научих, че недовършените неща остават недовършени, докато не ги довършиш. Мамка му, как мразя да съм нерешителна и да ме е страх да се разкрия докрай пред теб. Мамка му!
Гласувай пръв за този пост![DMX]
Sometimes I wonder what life’s about
Sometimes I wonder why the lights are out
Sometimes I wonder why I like to shout
Sometimes I wonder, what the lies are about
Sometimes I see things I shouldn’t have seen
Sometimes I wonder why, I’m a hood and a fiend
Sometimes I look at what I’ve become and cry
Sometimes I, get on that BULLSHIT and be ready to die
Sometimes the pain is too much to BEAR
Sometimes it RAINS too much to care
Sometimes if you, don’t watch yo’ back it’ll cost you
Sometimes you wonder, who would give a FUCK if they lost you
Yet sometimes the sun shines around the clock
But sometimes it’s dark, and hell is hot…
Гласувай пръв за този пост!Преди около 1 час се довлякох.
Session Start: Sun May 08 21:05:47 2005
Session Ident: zlatkata_off
[9:05:52pm] [sis] ууу нас съм си
[9:05:54pm] [sis] мрън
[9:05:57pm] [sis] ма пътувах дууре
[9:07:07pm] (zlatkata_off) ahahaha
[9:07:10pm] (zlatkata_off) 6to mrun
[9:07:38pm] [sis] ми щото мойто „у нас“ … май е по-скоро когато съм „у вас“… или по-точно „с вас“
[9:07:42pm] [sis] липсвате ми просто
[9:09:19pm] (zlatkata_off) em
[9:09:24pm] (zlatkata_off) dryg pat pak:)
Хем ми е леко, хем ми е тъжно… Всяко хубаво нещо си има край.
Последните 3-4 дни бяха вълшебни – изключително зареждащо ми дойде всичко напоследък – като се почне от изненадата в четвъртък и се стигне до днешното изпращане и наистина силно и значещо нещо стискане на ръце и прегръдка…
Вчера беше страхотен ден – ходихме с Иво да видим малката Асена и щурите и родители – среща която отдавна очаквах. Тези двамата излъчват някаква необяснима хармония – гледам ги и ми се пълни душата… След това от около 16 до към 22ч бяхме в пицария „Уго“ следната малка гупа: моя милост, Охи, Иво, Манчо и кака ми. Беше весело… и зареждащо…
Сутринта успяхме да пием кафе с кака ми и да си излеем душиците, и на нея и се е събрало доста… Днес пак почти 90% от времето ми мина с Иво, лапето беше на работа (за съжаление). Хубаво е, че най-после успяваме да видим един в друг нещата, които едно време ни свързваха толкова силно. Вярно е, че сега сме доста променени от ония времена, но някак си всичко беше като „едно време“.
Нямам думи да опиша колко приятни дни бяха това за мен.
Не искам да си помислям обаче каква картинка ще съм след 17 юни и как ще ме изтърпява мамчето (златката), кака ми както и вечнозеленото… Като се замислих върху този въпрос докато пътувах в автобуса и… ми избиха сълзи.
Липсва ми… всичко там.
Moby – Natural Blues
Гласувай пръв за този пост!