If i died or went sumwhere far i’d write ur name on every star so everyone could look up n see u mean the world 2 me
If..
Гласувай пръв за този пост! Гласувай пръв за този пост!Гергьовден
Страшен ден!
Чудя се как може през последните 4-5 месеца да успявам да си заредя батериите за 2-3 дни… и после да изпитвам едва ли не физическа болка при заминаването си от тук…
Пристигнах в София към 11. Оказа се, че на мама Злати офиса е точно до автогарата – та от автобуса се паркирах при нея. Последва ходене до центъра по кръводаряване…Източиха ми кръвчицата;) После трябваше да следва уж среща с кака ми, ама връщайки се в офиса на злати (от където трееше да ме земе кака старли) се оказа, че Иво вече е там (а трябваше с него да се видим към 5). Навих го и него да дари…ама трябваше да иде сам, последва мрънкане „Ма как сам бе! Ти няа ли да дойдеш“ бла-бла… в крайна сметка последва обаждане на старли и отлагане на срещата с нея (мрън)! Приключи процедурата с него (не е честно, неговата игла беше по-тънка и сега почти не си личи нищо на вената му!)… После айде пак обратно в офиса на мамчето – свършихме някаква дребна работа, ядохме разни вкусотии от KFC… После се замъкнахме двамата да купуваме подарък на Охи. Той естествено закъсня за срещата, но за сметка на това имахме време и възможност да си се намрънкаме едно хубаво…
После…пак при мамчето, т.е. мамчето дойде при нас, взе ни с колата, намерихме именника по трасето – взехме и него и бам(!!!) в СофияЛенд на дартс. Почупихме се от мятане.
След това „секи по къщите си“…
Ауе, невероятен ден;) С много смях… имаше и неприятни новини, но… преобладава веселото.
За утре програмата е мега-свръх-хипер натоварена;) Как ще ми стигне деня незнам;)
Гласувай пръв за този пост!Изненада
Днес стана някакво чудо… Преди 3 години Иво се беше зарекъл, че крака му повече няма да стъпи в Стара Загора. Какво беше учудването ми като ми звънна Sladurcho и ме попита „Няма ли да си вземеш обедна почивка“. Отложих нещата, като казах, че ще си взимам – Гергьовден ще си почивам в София. Предложих му да се видим там с думите „Като дойда ще ти звънна, тъкмо ще видиш и Иво“. Отсреща последва :“Кой Иво бе?“ и аз: „Миииии… Дон“. Глътнах си езика при следващата реплика: „Бе с мен говориш сега бе! Иво съм“. Заеквах!!!Казах му да задържи малко, да видя дали не бих могла да се освободя – естествено успях. Имахме възможността да се видим и да пием кафе тук, имахме възможност и да поговорим нормално… Няма и помен от ентусиазма му за Щатите;( Имам чувството, че се е предал някак… На въпроса ми „Как си?“ последва отговор на пръв поглед нормален, но беше отговор, който отдавна не бях чувала от него: „Спокоен. Липсваше ми спокойствието. Затова избягах…за малко.“ И говорихме…говорихме… говорихме… Този път наистина говорихме, не бяха просто празни думи или неща които да отбият номера за ежедневното ни общуване. Този път наистина си казахме нещо.
В главата ми се върти идея да ги извикам него и Охи в Габрово около 24 май, смятам да си ида до там тогава. Ще го обсъдим и това – от утре съм в София и аз, до неделя:) Да е живо и здраво Вечнозеленото…:)
Чудесен ден. Особено след всичко, което си казахме/написахме вчера. А аз не знам как да излея радостта си с думи тук… Ще ми се да имам по-често такива изненади…
P.S. Поредно доказателство за мен, че умея да се изразявам само когато съм спечена…Явно спека е моята муза 😉
Гласувай пръв за този пост!