Не е честно, никак не е честно.
Знам, че никой не ми е обещавал да бъде такова, но все си вярвах, че морал и ценности, заслуги и задълженост, ползи и всеотдайност, собствено мнение и смелост не са просто думи.
Е, май се оказва точно обратното.
… а с моята ценостна система и емоции е по-добре да вървя на майната си.
Единствения плюс е, че просветлението и осъзнаването на всичко това сякаш е на лице. И урокът е взет и научен.
И боли, ама много боли.
Използвам случая да кажа на всички, които така или иначе ми звънят и ме питат „кажи ми какво става с теб, защо се обърна така, ама наистина?“ да им кажа, че отказвам да говоря за себе си с всеки, с който съм свързана служебно… не защото сте лоши хора, а защото така трябва. Естествено, както винаги до сега, съм готова да ви изслушам, да ви дам съвет и да ви помагам в рамките на задълженията, които са ми вменени.
… ако не бяхте вие не знам какви щяха да са решенията ми/им. Знам, че ме обичате… и аз вас.
Текста ми допада, много: Gavin DeGraw – I Don’t Want To Be
Част от това да знаем къде отивамe е знанието от къде идвамe.
Гласувай пръв за този пост!
