Бележки

Айде пак упорито стискане на палци до понеделник.
Днес мина доста добре – очаквах нещо важно за мен и ето на, мина. Сега се надявам крайния резултат в понеделник да е точно този, който искам. Ако е така – ще взема да повярвам, че понякога стават чудеса.
Сетих се и за някогашния ми мерак да се пренеса в София… там някъде се открехва една врата и ако уловя момента и си свърша добре работата – нищо чудно да сменя (за пореден път) местожителството.
За момента всичко е все още под ГОЛЯМ въпрос. Не ми остава нищо друго, освен да чакам, мрЪн… Мразя да чакам…

****

Смених цвета на косата си. Бъзикат ме, че това е признак на някаква радикална вътрешна промяна. Аз за себе си не намирам такава, но пък никак няма да е зле, ако в действителност нещо в мен се е променило. Ето още едно нещо под въпрос 😉
Цвета е нещо средно между тъмночервено и лилаво и аз лично се харесвам. Много. Тия дни, ако някой от приятелите ми успее да ме снима „красива“ – може и да се покажа ;)))

****

Уикенда се очертава обещаващ, но… таен. Не смятам да го споделям предварително. Само се надявам Линна да е била права. А сега е крайно време да се захвана със събиране на багаж. И да не забравям шишето Смирнофф 😉

****

Все още се чудя какво да дам на _този_който_ще_лети_в_средата_на_май_. Замислям се за някакво CD с етно… Продължавам да събирам идеи;)

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Evil? :)



How evil are you?

Твърдо против излезлия резултат съм! Просто не ми отива хем да съм злобно мрънкало хем… това отгоре.****

Хванах се за главата, като видях как изглежда блога ми, разглеждан с IExplorer… И този на Мами изглежда далеч по-добре, ако се гледа с Firefox. Ама за лаик като мен, който си е позволил без да разбира много да бъзикне тук-там по нещо в темплейта – направо си е похвално, че въобще се вижда нещо. Успокоява ме факта, че според статистиките – повечето хора, които попадат тук, ползват именно файЪрфокс 😉

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

One more ;)

.
Нещо ми върви на стари познати напоследък… Първо deni, сега и Стефан.
Стефан също ми е стар познайник. Живее в една от вилните зони на Стара Загора. Преди 4 години почти нямаше ден, в който да не сме заедно на по бира или кафе… Мотаехме се много често из Аязмото и беше най-добрата ми компания там. Всъщност и единствения от познатите ми, който се навиваше на акъла ми с часове да се мотаем заедно по пътеките там, да ходим до зоопарка, до залата с криви огледала.
После покрай последната ми година в университета срещите ни станаха все по-редки. Докато се стигна до момента, в който тотално му затрих координатите. Той имаше гадния навик през 2-3 месеца да сменя номера си и… така. Та около 2 години нито го бях чувала, нито го бях виждала. Странно, че преди поне по улиците се засичахме, Дръмса е любим и на двама ни – и там не се засякохме.
До снощи… Ровя си аз из Google напосоки и попадам на това – ако прочетете коментарите там – ще ви стане ясно за каква радост от намирането на стар познайник става дума 😉 Само като видях ника и снимчицата и очите ми светнаха.
Днес целия следобед изкарахме заедно, така и не успяхме да се наприказваме. Утре вероятно ще е същото 😉
Today is a good day.

****

Стискането на палците ми … май няма файда 🙁 Кофти.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!