Ала-бала

🙂
Вчера и днес цикля на P.O.D. Предната нощ, докато се опитвах да се приспя с MTV попаднах на клипа им към Goodbye for now. Името на групата ми е познато, но само толкова. Не ги свързвах с нищо конкретно, просто знаех, че ги има. Сутринта си дръпнах песничката , позаслушах се, проследих текста и се снабдих и с другите парчета на групата. Като цяло, за човек, който не си пада особено по този стил музика, останах изненадана. Незнам защо ги свързвам с Linkin Park донякъде… Не толкова като звучене, колкото като lyrics. И дали защото съм леко уплашена и се чудя за какво да се хвана, или пък просто защото P.O.D. са наистина добри – откривах част от себе си в някои от песните. Ако можех да пиша в стихотворна форма – вероятно главата ми би раждала подобни неща.

***

Вдигнах ръце от ината на разни хора, които се чудя как да приуча към кирилицата. Ама били на майната си, ама нямали киризатори, ама не искали да ползват примерно това. Добре де, нямам нищо против в чата или в ICQ да си пишат ако искат и на арабски, ама се дразня на упорит инат на такива индивиди по форумите. При това не разбирам къде точно им е проблема, след като болшинството от тези хора са с Windows XP, демек имат си вградена кирилица. А тия дето не били на тази версия – нямали кирилизатор, не можели и да си изтеглят, защото били в чужбина и след като съвсем чистосърдечно им предложиш да ги снабдиш с flextype, само и само да улесниш четенето си/им – пак „ритват кофата“, щото разбиЙш ли, не можело да им се налага. Да, вярно е, че е въпрос на добро желание да ползваш родната си азбука, ама повечето от тия, дето са извън България се пишат за големи родолюбци. Защо тогава им е толкова невъзможно да пишат на кирилица?!?
Чудно как един американец би се дзверил, ако види нещо такова:
Хелоу, хау ар ю?
Блях, излишни нерви…

***

Пак стана мъгливо около мен. Точно като във филма „Мъглите на Авалон“… И май пак ме погва апатията, то ще си проличи де, ако последват една камара неразбираеми постинги…;) Едно такова безп(л)Ътно ми е. Постоянно имам усещането, че изпускам някакъв много важен детайл от цялостната картинка. И че ей заради този детайл ми се е*ава мамата. Чудно, какво ли им е на слепците, ония истинските – при тях за детайли изобщо не може да се говори, ама се справят някак си.
Да си отбележа тук – в неделя да зяпкам Vanilla sky по телевизията. Харесвам този филм, макар да е сладникав. Може би смесицата между реалност и илюзия… и финала. Пък и това е единствения филм, в който Том Круз е с пластмасова маска – аз лично не съм му почитателка на тоя пич. Обаче филма е добър!

***

Чудя се какво да дам на _онзи_който_пак_ще_лети_ през май. Събирам идеи…

***

Стискам си палци за нещо, сама. Ако стане – ще почерпя…вероятно в София.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Линна

Линна е моя стара познайница. Никога не сме се виждали. В различни части на планетата сме – аз съм в България, тя е в Канада. От години. И въпреки всичко смея да твърдя, че се познаваме малко или много. Някога… може би преди 6 или 7 години (не помня вече) се „разписахме” из говорилнята на Гювеч 🙂 По-голяма е от мен.
За тези 6-7 години на няколко пъти губихме връзка, паузите в общуването ни бяха доста дълги. Обаче винаги имаше по някой заблуден смс, с който аз да напомням съществуването си, както и тя нейното. Помня, че преди около 4 години тя ми звънна 🙂 Помня и как лееееко си глътнах граматиката, когато я чух. Обаче ми стана адски мило, че някой на гза на географията е решил да ми се обади просто така, за да чуе гласа ми, да ме попита как съм… И че този някой не е мъж, а жена. Това променя доста нещата, защото е близко до ума, че не става дума за любовни щуротии (щуротии не е уместна дума, ама това е първото, което ми хрумва в момента), а за чисто и просто приятелски чувства.

Линна през цялото време е била в течение на случките около мен. Или поне съществените неща, които по една или друга причина ме тревожат или радват. Занимавам я с какви ли не щуротии, а и и тровя живота с разни мои забъркани каши… Помня че миналата година, докато Иво беше в Щатите, я събудих посред нощ с някакви истерични смс-и 🙂 Обаче тя не ме нахока, стана си от кревата и седна в 3 сутринта (нейно време) в полузаспало състояние да се опитва да накара мозъка ми да работи и да спра да се шашкам. Успя.
Имам я във visible листата си на ICQ, не че се спукваме да си пишем – няма такова нещо. Пак си пишем рядко, но на мен лично понякога ми стига да видя нейния онлайн статус и … да си кажа, че е добре и че ако имам нужда от нея – тя е на разположение. Чат-пат се чуваме.

Беше прочела предходния ми постинг и вчера не пропусна да ми се накара и да пробва да вкара малко здрав разум в главицата ми. Бях прекалено изтрещяла (нещо средно между бяс, яд, страх, неспокойност, изпадане в една или друга моя крайност), за да я слушам какви ми ги говори и си знаех моето. Днес незнам какъв мерак ме беше подгонил и докато си хрупах и млясках доволно ябълката – реших да я чуя. Секунда по-късно разговаряхме (Skype). Не е истина какъв разговор проведохме. Имаше моменти в които се надвиквахме и буквално се карахме, а точно когато се бях запенила най-много взе, че ми спря тока. Няколко минути по-късно пак се бяхме хванали да си обясняваме една на друга гледните си точки. За нещо, няма значение за какво.

Сигурна съм, че какъвто е инат – пак няма да се е съгласила с мен, ето защо ще и отговоря тук, с няколко цитата от „Пътеводител на галактическия стопаджия”.
Та… Линна {}, защо не искам да се занимавам ли? И защо се дърпам и отказвам да се забърквам в нещо подобно? Ето защо:

 

– ПНД – каза той, – е нещо, което не можем да видим, или не виждаме, или което нашето съзнание не ни позволява да видим, защото си мислим, че това е проблем на някой друг. Това означава ПНД. Проблем на Някой Друг. Съзнанието просто го игнорира, също като сляпо петно. Ако погледнеш право в него, няма да го видиш, освен ако не знаеш какво точно представлява. Единствената ти надежда да го заловиш е да го изненадаш в ъгълчето. ПНД полето зависи от естественото благоразположение на човек да не вижда неща, които не вижда, не очаква, или не може да обясни.

Не мога да не се съглася, че отчасти и ти си права, защото:

 

Всичко, което се случва, се случва.
Всичко, което със случването си предизвиква да се случи нещо друго, предизвиква да се случи нещо друго.
Всичко, което със случването си предизвиква себе си да се случи отново, се случва отново.
Но това не става непременно в хронологичен порядък.

Мдааам…. Винаги, по всяко време, всяко просто решение, което вземаме, всеки наш дъх отваря някои врати изатваря много други. Повечето от тях дори не забелязваме. Други забелязваме. Обаче:

– Измислям ли? – каза Марвин, като въртеше глава, пародирайки учудване. – Каква полза имам да измислям нещо? Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям.

За едно обаче си права. Не съм изпробвала само онова, което цял следобед го дъФчим 😉 И знаеш ли… Склонна съм да го пробвам, макар да съм почти 100%, че след това ще съм разбита за доста дълго време.
И… да, убеди ме. Убеди ме, че трябва да опитам – има два варианта: или ще съм адски доволна и щастлива, или пък ще съм наясно накъде да поемам занапред и какво да търся.
Ще отида. И ще го направя. Но няма да задавам въпроси, няма да чопля, няма да изисквам нищо.
Да, ще отида, но не сега, поради ред причини. Вярвай ми, ако нямах наистина основателна причина – най-вероятно в момента щях да съм там.(Знам, че в момента си казваш, че причината ми е неоснователна – за теб може би, за мен обаче е).П.С. За тези, които нищо не разбраха ще поясня:
Защо го пиша това ли?
Ами защото Линна е най-редовния читател на блога ми 🙂
И май нищо не е в състояние да я накара да остави коментар ;р Аз обаче знам, че наднича тук всеки ден, както и че вероятно този път ще последва коментар. Надявам се само да не е последен, ако изобщо се „престраши“ да ме… нахока публично. Поне съм убедена, че не ми мисли лошото 😉

ЦелуФки, како ;р

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Going under

Avril Lavigne – Im With You

Im standing on the bridge
Im waiting on the dark
I thought that you’d be here by now
Ther’s nothing but the rain
no foot steps on the ground
Im listening but ther’s no sound

Isn’t anyone trying to find me
Won’t somebody come take me home

it’s a damn cold night
Trying to figure out this life
Won’t you take me by the hand
Take me somewhere new
I don’t know who you are but I
Im with you

Im looking for a place
Im sarching for a face
Is anybody here
I know

Cause nothing’s going right
And everything’s a mess
And no one likes to be alone

Why is every thing so confusing?
Maybe Im just out of my mind

Излезе късметлия, наистина. Започвам да си вярвам, че каквото кажа – това става. Взе я (проклетата) виза. Незнам дали повече се радвам… или повече ме избива на нервен рев. Само като си помисля за тия 5 предстоящи месеца и ми иде да се свия на топка в някой ъгъл. Или да ги проспя (както мечките проспиват зимата). Искрено се надявам този път да няма никакви инфарктни ситуации, никакви проблеми, всичко да си мине по вода. И все пак… та това са 5 месеца, мамка му:( Този път ще пропусна изпращането. Не мога да си позволя втори път да ме вижда такава, каквато ме видя миналата година на 17 юни. За нищо на света.
На всичкото отгоре не мога да си събера мислите. Пак.
И капака е, че дори не мога да си позволя да изразя явно страховете си…

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!