Movie

Понякога си мисля, че преживяваме разни неща, за да можем да кажем, че са се случили. Не на някой друг, случиха се на мен. Понякога живеем, за да изравним разликата. Аз не съм луд, въпреки, че си мислиха, че съм. Живея в същия свят, в който всеки друг, но просто видях повече от него.
****************
Понякога животът може да започне наистина с осъзнаването на смъртта. Всичко може да свърши в момента, когато най-малко искаме. Най-важното в живота е да повярваш, че никога не е късно. Нещата винаги изглеждат по-добре когато си будна. Когато умреш има само едно нещо, което искаш да се случи. Искаш да се върнеш.

Най-после гледах „The Jacket“ (превеждат го като „Усмиряване“ или „Усмирителна риза“). Отдавна се канех да видя що за филм е. Още като излезе чух добри отзиви, след това и Nanera ми напомни за него. Е, днес най-после го изгледах. Едно такова замаяно ми е…
Creepy & crazy филм. И доста тъмен… Чак започнах да се чудя дали е възможно…

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Масов гроб inside of me

Имам една камара дискети, които сигурно вече 4 години си седят в чекмеджето. Днес реших да поразгледам какво има в тях… Попаднах на спомени. По-голямата част от тях бяха хубави, имаше и такива, които определено успяха да ме сдухат. Сега си правя компания с чаша „Смирноф“ и се опитвам да подредя нещата в главата си. За пореден път вътре в мен е хаос.
Около обяд си говорих с Анита, стана дума за масовия гроб от мисли и чувства, които всеки човек погребва някъде много дълбоко в себе си. Как винаги се стига до момента „Не мога повече. Не издържам.“… и как в крайна сметка се оказва, че сме като бездънна яма, която все пак може и поглъща още и още. В крайна сметка обаче човек е уязвим и всеки път, в който прибавя по нещо в споменатия масов гроб се сещаме за всичките ония уж погребани недоразвити страсти, желания, провалени планове – „И всеки път сълзи валят, когато някой губи…“ /сетих се за една песен на Марияна Попова/.
Следобеда проведох друг разговор, с друг човек. Беше за около 30-40 минути, достатъчни, за да бъде разровено погребаното, да бъде изкарано наяве, да бъде преживяно отново… и да се очаква същото, но по-силно и по-болезнено. Вдъхвах кураж на някой, за нещо, от което буквално ми омекват краката и ми се насълзяват очите. Лигавех се на микрофона казвайки неща от сорта на „Ама как няма да стане! Ще стане! Ще видиш. Махни тия негативни мисли и вземи да си вярваш, че си късметлия.“
Започнах пак да си задавам стария въпрос: ако се притесняваш за някого толкова, че да загърбваш своите проблеми, ако неволите и тревогите на този човек вълнуват твоята душа… ако изпитваш необясним страх за него и предпочиташ ти да поемеш ударите, които ще се стоварят върху му… ако ти се иска да живееш в неговия личен свят… значи ли това, че обичаш този човек?
Отговорът е НЕ.
Единствената мисъл, на която ме довежда е… че трябва генерално да променя нещо. Означава и че е крайно време… нещата да си дойдат по местата. И мощите от масовия гроб да се изхвърлят … ненужни.
Наздраве… или по-скоро „Амин“ …

Take A Good Look In Your Heart; Tell Me What Do You See?
Its Black And Its Dark, Now Is That How You Want It To Be?
Its Up To You; What Do You Will Decide Your Own Fate
Make Your Choice Now For Tomorrow May Be Far Too Late
(DIMMU BORGIR – Burn In Hell)

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Шмат – шмат

Изминалите дни изкарах в размотаване насам-натам. Ходихме с група познати на хижа в Габровския балкан – крайния резултат е мускулна треска във всяка част на тялото ми. Весело беше… умишлено няма да предоставя снимков материал, понеже повечето неща не са за показване 🙂
Освен това си направих една разходка до Търново с идеята да се видя със Зузу. Старопрестолния град ми липсваше… И сега ми става едно такова мило и тъжно като се сетя за 6те години, изкарани там докато учех. Ама че времена бяха:)
За пореден път доказах (и на себе си), че съм непоправима шматка. Когато реших да извадя фотоапарата и да снимам нещо… установих, че батериите му плачат за зареждане. Поради тази проста причина – снимките са само 3. мрЪн! И пак не можах да увековеча любимата си бирария там – City Pub 🙁


Това е „Самоводската чаршия“ във Велико Търново. Колко пъти съм си търкала подметките по нейните камъни…

Ето го и стария антиквариат, още си е на същото място – точно срещу онова старо дюкянче, където правят невероятен кадаиф!

Баири. Една основна черта на градчето. И каквото и да снимате – излиза лееееко килнато. Особено ако сте аматьори като мен ;р

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!