Миналата година, дълго време преди да влезе в сила закона, който ограничава тютюнопушенето, моя милост седеше и слушаше как нямало да го приемат и как нямало как да ни накарат да не пушим в бара (примерно). Няколко месеца по-късно закона все пак беше въведен. И от ден първи на този закон аз спрях цигарите. Ей така от раз, без да му мисля много-много, без да се ослушвам и без да се злъгвам „абе първо ще ги намаля, пък после и ще ги спра“.
And the winner is… :-)
Ихуууу 🙂
Помните ли ей тия 500 лв. дето ги умувах какво да ги правя, ако вземат, че ми се паднат?
Ами – взеха, че ми се паднаха – ЦЪК за справка 🙂
За първи път печеля подобен род награда, томбола. Никога нищо не ми е идвало даром. Чувството е невероятно 🙂 Хубав коледен подарък ми подариха 🙂
Какво ще си купя с наградата – хехе, ще докладвам допълнително 🙂
Благодаря ви, EMAG.
11
Доста време мина от 10.
Дойде ред и на 11 в поредицата. И в този епизод мисля да помълча, защото думите препускат бясно в главата ми без ред, без изречения. Препускат и се блъскат една в друга и от сблъска им в главата ми кънти едно отвратително ехо на позабравени неща.
Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори.
Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание мога да кажа повече, понякога и всичко…
