Публикации

Публикувано на Няма коментари за 2017та.

2017та.

Трудна година беше, меко казано. Оставя ми много горчиви спомени и много травми на психиката.
– Пролетта – 18 Май.
https://www.instagram.com/p/BH96gbKDbjA/?taken-by=sispopova
Внезапно загубихме завинаги домашната си любимка Миша. Много болка, много вътрешни обвинения/самообвинения. Много сълзи. ОГРОМНА празнина.
– Лятото – объркаха се плановете. Само седмица море (а всеки, който ме познава, знае че морето е нещото, за което едва ли не „блъскам“ годината)
– Есента/началото на зимата – катастрофата. 19 Ноември. Чуденката дали да удариш челно в огромен благороден елен или някак да се извъртиш и да се удариш странично/задно в тир. Нищо ни няма (и слава на бога!), нито драскотина. Смазана съм от мисълта, че не бях сама в колата, от отговорността, която носих и нося за другия, от самата тежест на тази отговорност… и „какво можеше да стане“ и как не бих могла да живея нормално при друг развой на събитията.
Мъчно ми е за колата – който ме познава знае какво означава милата ми японка за мен.
И сега докато го пиша това – ми се пълнят очите – заради празнината от липсата на Миша, която едва ли някога ще бъде запълнена на 100%. Красиво и невероятно умно животинче беше. Вярвам, че в 2те години, в които беше с нас – беше гледана като принцеса (тя си ни беше такава!). Всъщност не ми достигат думите за нея и за липсата ѝ 🙁
Мъчно ми е и за Мазнислава. Въпреки че я момента е в сервиз и ще бъде пак „вкарана в пътя“. Армеец не са се циганили по разходите за момента, минати са огледите и се работи по ремонтирането. Предполагам скоро ще си е при мен…

Хубавото през тази година
– Миша даде път на Аша. И (вероятно) шанс Аша да живее по-добре от поредното дворно/улично коте. Взехме я на 11 Август.
https://www.instagram.com/p/BYBXQ95l5BE/?taken-by=sispopova
Треперихме ѝ – беше едва 500 грама, под нормата за възрастта си… за капак се оказа и с корона вирус. Минаха тия неща, животинката вече е добре (чукам на дърво) и дано най-хубавото да предстои. Аша е почти двойничка на Миша, поне на външен вид. За характер – Миша доста вдигна летвата, но предстои да разберем…
– Бях придобила плашещи размери. Отслабнах с 20 килограма, за около половин година. С много ходене и премерено хапване (но без никакви лишения!). Смених гардероба си. Още толкова искам да сваля от себе си, дано ми се получи през 2018та.
– Видях Валенсия. Хубаво е човек поне веднъж годишно да си поставя за цел да излиза от нашата кочина. Макар и само за 3-4 дни. Не е толкова непосилно за случване това – стига да имаш читави приятели, които да следят за цени на билети и квартири (благодаря на Еми и Иво тук!) и да си имал на ум да заделяш по някой лев настрани (не, не са нужни хиляди левове!)

Генерално – 2017та ми е супер черна година. Нямам търпение да се разкара. Само се моля да не е била „тренировъчна“ за 2018та, защото ако е така – то следващата ще е хардкор вече.

Вероятно като последица от гадостите, които ни се стовариха – станахме една идея по-калени и по-устойчиви на тъпотии с Cas. И съм неверятна късметлийка с това момче до мен.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 1 коментар за Стопанката на Господ – Розмари Де Мео

Стопанката на Господ – Розмари Де Мео

Докато учех в университета – един от любимите ми предмети беше „Фолклор“. Имах късмета и удоволствието този предмет да ми го води светило в тази област – Анчо Калоянов. Попивах всичко, което този невероятен „разказвач“ ни казваше. Не се налагаше да уча по задължение за изпит – четях всичко, което ни даваше като литература, с огромно удоволствие.
Винаги са ми били интересни темите за „старото българско знание“, за „старите обичаи“, за останалите „езически знаци“ в християнската ни църковна практика. Дълго време не бях попадала на художествена литература, която да ме грабне, с подобна тематика.
За „Стопанката на Господ“ научих преди около месец, беше споменато това заглавие във фейсбук. Попрочетох няколко ревюта и реших да ѝ отделя време. Ревютата бяха противоречиви – от възхвали, че е прекрасна и емоционална, до критики, че нищо от написаното не е изконно българско. А книгата е определена като „сказание по истински случай и требник на българската народна вяра“.
Повечето критики са насочени именно към това определение – хора, които вероятно са специалисти и са изследвали по-дълбоко обичаите и вярванията – намират разминавания и неистини. Аз няма да я оценявам като такава – не съм фолклорист и не знам кое от описаното е истинско, нашенско, и кое не е.
Цялата публикация „Стопанката на Господ – Розмари Де Мео“

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за Валенсия

Валенсия

Wizzair имаха доста примамлива цена на билетите за Валенсия преди 3 месеца и се възползвахме. Преди седмица, рано сутринта кацнахме на тамошното летище 🙂 Това е третият по големина град в Испания – след Мадрид и Барселона.
Хубавото е, че летището си е в града, има топла връзка с линия 5 на метрото – само трябва да си купите билети-пропуски. Цените можете да погледнете тук.
Има отстъпки за групи – примерно билет за 4 човека ни излизаше с около 2 евро по-малко, в сравнение ако бяхме плащали по отделно. С точност ми е трудно да цитирам цени, защото с тази част от нещата се оправяха мъжете. Мога да кажа със сигурност, че при надземния транспорт – автобусите – цената на билетче беше 1.50 евро, като плащането ставаше при шофьора; качването винаги е през първата врата, а слизането – през останалите (но не и през първата!). Едно важно упътване за тамошното метро — независимо дали се качвате или слизате – вратите не се отварят сами, не са автоматични. Вие трябва да си отворите вратата, за да се качите или слезете. Веднъж отворени вратите се затварят сами при тръгване на мотрисата.
Някъде към 9:30 се озовахме в центъра на Валенсия и решихме ден 1 да го посветим на парка – Градината на Турия + да видим Града на науката и изкуствата.
Градината на Турия минава през целият град – ясно можете да видите това на Google maps. Мястото е било част от коритото на река Турия.

https://www.instagram.com/p/BRkfJBElbv7/?taken-by=sispopova

Цялата публикация „Валенсия“

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!