Абе само на мен ли ми се струва, че миналата неделя изобщо не си починахме?
В смисъл… в понеделник сутрин си станах с усещането, че наистина не е имало почивен ден, почти толкова пребита, колкото след някое от нощните ми кукуригания. Днес вече е петък и аз лично нямам търпение да настъпи заветния уикенд.
Не, нямам планове за уикенда, обаче важното е, че най-после е уикенд 🙂 Пре-би-та съм. Толкова пребита, че снощи така както празнувахме рожденния ден на Петя (да ми е жива и здрава и най-после да стане щастлива и по-усмихната 🙂 ) – след втората чаша вино просто се изнизах на пръсти и се проснах да спя.
***
През последните дни на миналата седмица, а и тази цялата леко съм се обърнала на книжен плъх и цялата работа с бумажтина ме изнервя на ента степен.
Въртят ми се някакви мисли за фантастичен свят без никакви хартии, никаква документация на хартиен носител. Всичко ще си е на електронен носител, с електронен подпис и всичките му салтанати. Не може да няма начин. Хиляди пъти по-лесно ще е да намериш „игла в купа сено“ в някаква подредена виртуална среда, отколкото в реална. Ще бъдат спасени и не знам колко дървета… Изобщо ще е страаааоооотно!
Хартиите ме побъркват, особено ако извират от всевъзможни шкафчета, папчици, писъмца, кашончета. Вече имам страх от отваряне на шкафове – да не изпаднат хиляди листи от там, които да трябва да подреждам и да пресявам някак си.
А уж обичам пъзели, пфу.
Добре че имам разнообразие от разговори с хора, които се опитват да намерят смислено обяснение на разни „недоразумения“.
***
На всичкото отгоре преди малко установих, че нещо се е прецакало по дисплея на доброто старо Sony DSC-S40. Гледам го и него с умърлушена физиономия и с някакви надежди да се оправи от самосебе си, ама надали 🙁 На 4 години е, служеше си ми вярно и безотказно, понесе множество изпускания и ужасно много снимки и… беше ми удобен за носене. МрЪн!
Ако на сутринта, като си отворя очите този мой апарат по някакво чудо не се е оправил след нощувка до главата ми… вече се ориентирам към заместник – нещо дребно, тънко, с горе-долу всички неща, които искам от едно фото (да не забравяме, че съм лаик в тази област), а именно… ми пак Sony, разбира се, ама тоя път SONY DSC – T77. Вероятно още утре ще скокна до Техномаркет, гледам че е в някаква промоция в момента. Стария… стария ще видя колко може да бъде оправен и… най-вероятно ще го подаря на някой. Не си струва да го продавам, само за да натреса нещо с проблем на някой друг и тоя някой друг после да ме псува – it`s not my style.
Както псувам аз понякога… служебно.
***
Днес ми доставили и малиновото вино на Pamidovo, пристигнало по живо по здраво до София цяло, и на финала – куриера строшил едната бутилка 🙁 Вярно, приспаднал е от цената, ама… някак си щях да съм по щастлива, ако си бяха всичките бутилки налични, и без това са по 0.500 л. В събота би трябвало да си го прибера от другарчето, където е доставено и живот и здраве – в събота вечер може да се пийне от него. Не е за напиване – то колко бутилки от 0.500 л. трябва да изсмучиш, за да се напиеш, но откак го пробвах преди известно време реших, че е нещо с приятен за мен вкус.
***
Еми… стига толкоз. В събота – още, то тогава се пада 5та година от съществуването на тия словоизлияния тук, наречени мой блог… та ще почерпя, хехе.
Гласувай пръв за този пост!
+2 рейтинг, 2 гласували.