Нещо много разредих писането тук. Честна дума, не искам да занемарявам това място, а май така се получава ;(
Не че нямам какво да описвам – имам и още как! Всеки ден е различен от предходния, но взема ли да пиша – ще трябва да е само за работа… а малцина обичат да говорят за работа. Отделно дето просто нямам никакво излишно време – наистина!
Ето защо последния месец пускам по един постинг всеки уикенд.
***
Изминалата седмица беше едновременно и добра, и лоша. Имаше леки търкания, леки изпускания на нерви, малко „театрални“ сцени… но това мина. Надявам се съвсем да утихне – никак не е приятно да се чувстваш така, сякаш някой нон стоп следи за твоя издънка – изнервящо е. Появиха се нови малки проблемчета, с които обаче се преборих… Хубавото е, че и част от „лошите“ клиенти започнаха да вършат това, което се иска от тях. Е, за сметка на това има 2-3 които просто не виждам как по нормален начин ще преборим ;(
Имаме и похвала: обявиха ни за „Най-град“ в състезанието между офисите за седмицата.
„Кой сега е номеер еднооооо… “ …нали го помните парчето на Бичето ;р
***
За последните няколко дни Дени, Тоне и Линна, 3те независимо една от друга (те дори не се познават помежду си) ми казаха едно и също нещо – откак съм започнала новата работа съм била спряла да мрънкам. Спряла съм да си бия главата над безмислени въпроси, спряла съм да си слагам на душата разни ядове. Изобщо била съм станала друг човек. Хм… прави са. Не мога да им опонирам – истина е, че с това лудо ежедневие просто няма място за допълнителни мисли. Не че си нямам грижи – имам си, ама на фона на всичко останало вече ми изглеждат супер малки и някак си не им обръщам внимание.
И все пак се наблюдава леко нервничене – 20 май наближава. След 6 дни ще наритаме Иво към USA, а мен пак леко ме тресе параноя. Отделно дето от много умуване в крайна сметка все още нищичко не съм му взела (знам, че съм несериозна Линна!)…
От друга страна обаче ми е и хубаво – смея да твърдя, че доста време не можехме да контактуваме нормално – все някоя нишка се късаше и все ритвахме канчето. Сега е някак си по-друго, искам да кажа, че всичко е по-спокойно. Пак натрупах много „топли“ спомени, приятни моменти, които винаги са добре дошли обратно…
Ще ми липсва много. Успокоявам се с това, че миналата година контактите ни докато беше там бяха много по-чести отколкото когато си беше в България. Вероятно и сега ще е така. Още повече, че се улесних тотално с Мрежата фоун – там сметката си я зареждам или по банков път или директно в офиса им в Стара Загора, качеството на разговорите е добро, цената също ме устройва идеално. Другото, което ще пробвам е ТОВА – препоръча ми го Радо, пробвал го е с Израел и бачкало… аз пък го пробвах с някакъв номер на някой от хотелите, в които миналата година бачкаше Иво (не помня на кой от всичките… намерих някакъв изостанал номер и непочистен от телефонния бележник на мобилния ми) – вдигнаха ми… чувахме се… напълно безплатно 😀 Кофти е, че има лимит от 15 минути на ден, ама като за без пари – толкоз!
Мдаам… Няма да ми давате да се сривам, ей! Вие си знаете кои сте… Видите ли ме срината – за нищо на света не ми съчувствайте – по скоро ми се изсмейте, за да се стегна – мразя да ми се смеят, затова съм сигурна, че този прийом ще подейства!
***
Имам и някаква предварителна програма за юни – на 23 ще посрещаме Фръцлата, най-после се завръща от Лондон … то нейното ще е цяла епопея! Чудя се дали да не я наричам вече „мома англичанка“ 😉 После и на Джулай морнинг мисля да се класирам… 😉 Интересно се очертава.
***
Търся си някой, желаещ да гледа „Светкавици!“ – от режисьора на „Когато порастна ще стана Кенгуру“. Гледам, че го дават в нашия град и ако до 2 дни някой не прояви желание да се замъкне с мен на кино – ще си го зяпам сама. Знаааам, знаааам, че не можете да ме траете с тая моя мания по „балканско кино“, ама… нали… Както и да е – не ми се ходи сама, та ако има желаещи – сега е момента да споделят!
Кипариса вече съм я предупредила, че на 20 май, след като изпратя Иво, вечерта ще я тормозя с гледането на „Балканкан“ в Арена! И тя понеже е добър човек – ще дойде с мен ;р А аз ще и купя един LZ от благодарност 😉
Сетих се за една култова реплика от „Когато порастна, ще стана кенгуру“ – репликата е на млад и шашав безделник, който по-цял ден си виси на покрива на една сграда и заедно с приятеля си се налива с бира, а с тази реплика дава обяснение за нежеланието си да работи – „Не разбираш ли, че тук съм най-рентабилен. Нямам приходи, нямам и разходи.“ ;))
***
Тази снимка тук е снимана скоро и аз много си я харесвам! И преди някой да се метне да ми обяснява колко непрофесионално е направена – аз и не претендирам за това. Просто ми харесва крайния резултат:
***
Уф, ще се побъркам с тия страхове, дето се събуждат отново ;(
Чакам някой, който никога няма да дойде.
И аз знам това.
Гласувай пръв за този пост!