Етикет: мрЪн

Айде пак упорито стискане на палци до понеделник.
Днес мина доста добре – очаквах нещо важно за мен и ето на, мина. Сега се надявам крайния резултат в понеделник да е точно този, който искам. Ако е така – ще взема да повярвам, че понякога стават чудеса.
Сетих се и за някогашния ми мерак да се пренеса в София… там някъде се открехва една врата и ако уловя момента и си свърша добре работата – нищо чудно да сменя (за пореден път) местожителството.
За момента всичко е все още под ГОЛЯМ въпрос. Не ми остава нищо друго, освен да чакам, мрЪн… Мразя да чакам…

****

Смених цвета на косата си. Бъзикат ме, че това е признак на някаква радикална вътрешна промяна. Аз за себе си не намирам такава, но пък никак няма да е зле, ако в действителност нещо в мен се е променило. Ето още едно нещо под въпрос 😉
Цвета е нещо средно между тъмночервено и лилаво и аз лично се харесвам. Много. Тия дни, ако някой от приятелите ми успее да ме снима „красива“ – може и да се покажа ;)))

****

Уикенда се очертава обещаващ, но… таен. Не смятам да го споделям предварително. Само се надявам Линна да е била права. А сега е крайно време да се захвана със събиране на багаж. И да не забравям шишето Смирнофф 😉

****

Все още се чудя какво да дам на _този_който_ще_лети_в_средата_на_май_. Замислям се за някакво CD с етно… Продължавам да събирам идеи;)

🙂
Вчера и днес цикля на P.O.D. Предната нощ, докато се опитвах да се приспя с MTV попаднах на клипа им към Goodbye for now. Името на групата ми е познато, но само толкова. Не ги свързвах с нищо конкретно, просто знаех, че ги има. Сутринта си дръпнах песничката , позаслушах се, проследих текста и се снабдих и с другите парчета на групата. Като цяло, за човек, който не си пада особено по този стил музика, останах изненадана. Незнам защо ги свързвам с Linkin Park донякъде… Не толкова като звучене, колкото като lyrics. И дали защото съм леко уплашена и се чудя за какво да се хвана, или пък просто защото P.O.D. са наистина добри – откривах част от себе си в някои от песните. Ако можех да пиша в стихотворна форма – вероятно главата ми би раждала подобни неща.

***

Вдигнах ръце от ината на разни хора, които се чудя как да приуча към кирилицата. Ама били на майната си, ама нямали киризатори, ама не искали да ползват примерно това. Добре де, нямам нищо против в чата или в ICQ да си пишат ако искат и на арабски, ама се дразня на упорит инат на такива индивиди по форумите. При това не разбирам къде точно им е проблема, след като болшинството от тези хора са с Windows XP, демек имат си вградена кирилица. А тия дето не били на тази версия – нямали кирилизатор, не можели и да си изтеглят, защото били в чужбина и след като съвсем чистосърдечно им предложиш да ги снабдиш с flextype, само и само да улесниш четенето си/им – пак „ритват кофата“, щото разбиЙш ли, не можело да им се налага. Да, вярно е, че е въпрос на добро желание да ползваш родната си азбука, ама повечето от тия, дето са извън България се пишат за големи родолюбци. Защо тогава им е толкова невъзможно да пишат на кирилица?!?
Чудно как един американец би се дзверил, ако види нещо такова:
Хелоу, хау ар ю?
Блях, излишни нерви…

***

Пак стана мъгливо около мен. Точно като във филма „Мъглите на Авалон“… И май пак ме погва апатията, то ще си проличи де, ако последват една камара неразбираеми постинги…;) Едно такова безп(л)Ътно ми е. Постоянно имам усещането, че изпускам някакъв много важен детайл от цялостната картинка. И че ей заради този детайл ми се е*ава мамата. Чудно, какво ли им е на слепците, ония истинските – при тях за детайли изобщо не може да се говори, ама се справят някак си.
Да си отбележа тук – в неделя да зяпкам Vanilla sky по телевизията. Харесвам този филм, макар да е сладникав. Може би смесицата между реалност и илюзия… и финала. Пък и това е единствения филм, в който Том Круз е с пластмасова маска – аз лично не съм му почитателка на тоя пич. Обаче филма е добър!

***

Чудя се какво да дам на _онзи_който_пак_ще_лети_ през май. Събирам идеи…

***

Стискам си палци за нещо, сама. Ако стане – ще почерпя…вероятно в София.

Avril Lavigne – Im With You

Im standing on the bridge
Im waiting on the dark
I thought that you’d be here by now
Ther’s nothing but the rain
no foot steps on the ground
Im listening but ther’s no sound

Isn’t anyone trying to find me
Won’t somebody come take me home

it’s a damn cold night
Trying to figure out this life
Won’t you take me by the hand
Take me somewhere new
I don’t know who you are but I
Im with you

Im looking for a place
Im sarching for a face
Is anybody here
I know

Cause nothing’s going right
And everything’s a mess
And no one likes to be alone

Why is every thing so confusing?
Maybe Im just out of my mind

Излезе късметлия, наистина. Започвам да си вярвам, че каквото кажа – това става. Взе я (проклетата) виза. Незнам дали повече се радвам… или повече ме избива на нервен рев. Само като си помисля за тия 5 предстоящи месеца и ми иде да се свия на топка в някой ъгъл. Или да ги проспя (както мечките проспиват зимата). Искрено се надявам този път да няма никакви инфарктни ситуации, никакви проблеми, всичко да си мине по вода. И все пак… та това са 5 месеца, мамка му:( Този път ще пропусна изпращането. Не мога да си позволя втори път да ме вижда такава, каквато ме видя миналата година на 17 юни. За нищо на света.
На всичкото отгоре не мога да си събера мислите. Пак.
И капака е, че дори не мога да си позволя да изразя явно страховете си…