Етикет: приказка

„Уморен съм да бъда на пътя, самотен като лястовица в дъжда. Уморен съм да си нямам приятел, с когото да съм… за да ми казва къде отиваме, oткъде идваме, или защо. Но най-много съм уморен от хората, които са лоши един с друг. Уморен съм от цялата тази болка, която чувствам и чувам по света… всеки ден. Има твърде много от нея. Тя е като парче стъкло в главата ми… през цялото време. Можеш ли да разбереш?“

Отвори ги тез очи бе Sis! И гледай! На ръба си,бе. Някъде. Никъде. Да те боли, мамка ти! Като си тъпо копеле. И старо. Не ме гледай с тез затворени очи! Казах ти. Болка. Кво пък толкоз. След нея – празнота. До границата на търпимост. Пътища. Много. И все без посока. Порив. Да подариш на празното смисъл. Ама си тъпо коп…Казваха ти. Ами илюзия е. Ти кво си мислеше?
Гледай ме, като ти говоря! Светла илюзия. Така сме устроени. Стъклен свят. Лъч някакъв рисува витражи. Ти си лъча. А, сега и ще ревеш! Крехък свят. Красив свят. После – тишина. На парченца. Многоцветни. Не се дърпай! Погледни ме! Ох, ще ми вземеш здравето. Със стени общуваме. После – ние сме стените. И лабиринти. На ти кърпа. А уж си копеле…Успя да ме накараш да се усмихна. Знаех си, че няма да те заболи. Като чупя огледалото.

I walk a lonely road
The only one that I have ever known
Don’t know were it goes
But it’s home to me and I walk alone
I walk this empty street
On the Boulevard of broken dreams
Were the city sleeps
And I’m the only one and I walk alone
I walk alone I walk alone

Ля-ляя…
Уморена съм. Зверски. „Надупен“ ден беше – фактури, митници, мрънкащи шефове, една камара спешни поръчки… ЛУДНИЦА! Успях да обработя 3 обекта, остава ми още един, който не смятам, че ще ми отнеме повече от 2 часа утре сутринта. И край! Следва така желаното намаляне на оборотите, оставяне на картинга на втора позиция и…се почва „лудата веселба“ с пожарогасителната техника. Абе чудя се тия мои шефове като са създавали тфа СД (демек Събирателно Дружество)къде са видяли общото между картинги и пожарогасители и инсталации…
Прибрах се, изкарах кучето за около час и се стоварих пред домашната щайга. Една мисъл се стрелна в мозъка ми: най-опасните ми врагове биха били именно тия двамата – Стифлър и РС-то – знаят твърде много за мен и биха могли буквално да минат през мен като танкове… Ако можеха да говорят…;)
Уморена съъъъъъъм! Дяволски. Чакам с нетърпение съботния ден. Мисля да се наспя като за световно и към 14-15 ч. да се стоваря в щата Канзас на ден-ден на BEER_MAN (хаха и рима има)! Имам крещяща нужда да разпусна някъде и се радвам, че имам повод да сменя обстановката…още повече, че там се чувствам наистина „добре дошла“, въпреки че реално погледнато нито смея да твърдя че „познавам“ (в пълния смисъл на думата) тия образи там, нито пък се виждаме често. Но пък случаите в които сме се засичали съм се чувствала наистина уютно и сред свои хора. Уговориха се подробностите около празнуването… Останах удивена и признавам си развеселена от факта че той си е избрал за подарък…РИБАРСКИ ТАКЪМИ!;) А уж се спрягаха за подаръци или цифров фотоапарат, или телефон… Съчма. Важното е на него да му харесва де 😉
Заговорихме се, всъщност благодарение на него от главата ми излезнаха най-после фактурите и митническите декларации… И въпреки, че ми каза:
(Skro_MAN> ся дан земеш ма пействаш по блоговете
(Skro_MAN> :Р
смятам да направя точно това – да го пействам тук, в моя блог. Ако тук има част от някой разговор – то това е направено с цел след време да си го прочета и или да ме накара да се усмихна, или да ме накара да преосмисля нещо… Както и да е, правя го за…кеф!…:)
Та по въпроса за скромността:
(Skro_MAN> определено скромен е <> от схлупен
(Skro_MAN> за тебе е едно и също
(sis> да ахахахах
(sis> горе долу…
(Skro_MAN> да не говорим че принципно аз не съм от най общителните
(Skro_MAN> или разговорливите
(Skro_MAN> въпреки че мога да говоря за по4ти вси4ко
(Skro_MAN> и не ми пука кой какво мисли за мене
(Skro_MAN> но в същото време гледам да не пре4а на никой за нищо
(Skro_MAN> и мразя да афиширам някакви си неща
(sis> е по тфа си мязаме
(Skro_MAN> колко съм … колко съм … и колко съм …
(sis> и аз мразя да афиширам нещо…
(Skro_MAN> ся в 4ата , плямпам за да прайм купона
(sis> бе изобщо не обичам да се набивам на очи
(Skro_MAN> и това за скромността е просто лаф
(Skro_MAN> но в интерес на истина смятам че доста се доближавам до истинското значение на думата
(Skro_MAN> а не до това което обществото я е изкривило
(sis> мдам… явно аз съм живия пример за изкривеното и разбиране
(Skro_MAN> нормално е
(Skro_MAN> пове4ето хора да разсъждават така
(Skro_MAN> просто обществото налага някви си догми
(Skro_MAN> или изкривени разбирания
(sis> точно за тия догми и изкривени разбирания бяхме говорили веднъж с Берксток…
(sis> (просто асоциация)
(Skro_MAN> в интерес на истината, може да се каже че спрямо доста хора съм „захлупен“
(Skro_MAN> само 4е не ми пука кой какво мисли за мене ..
(Skro_MAN> аз си знам възможностите
(Skro_MAN> имам приемливо само4уствие което отговаря на тези възможности
(Skro_MAN> фанал сам си ляба в ръцете
(Skro_MAN> и отттам нататка каквото шефа „горе“ е казал … тфа ше е
(sis> бе… лафа „на който не му харесвам – да си зима кофичката и лопатката и да не си играй с мен.“ – важи и за мен
(sis> не бих казала че съм толкова напред с материала колкото теб примерно
(sis> но смятам че водя един що годе нормален начин на живот…
(sis> и това което имам за момента ме устройва
(sis> 😉
(Skro_MAN> важното е да си доволна от живота
(Skro_MAN> аз съм
(Skro_MAN> не е идеален
(sis> не ми пука в очите на страничните как изглеждам – все ми е тая
(Skro_MAN> ама така е по яко
(sis> важното е на мен да ми е добре
(sis> абе в тоя ред на мисли…
(sis> да си егоист не е порок
Cheers.

Ето това ми се прииска днес:

If only I could set a sail
How pleasant, oh dear God, how pleasant
To journey on the blue sea
To cast off from shore Aimless as thought.
I would set sail to the wind
And wander from sea to sea
To find myself one morning
In some deserted bay.
In a harbor large and clean
A harbor in coral isles
Where in the wake of clouds
A golden summer trails…

Понякога… ми се иска да мога да изляза и да потичам, като Форест Гъмп…приисква да мога да престана да търся онова, което никога няма да намеря…и… да се превърна в самото тичане.
Най-после събрах смелост и го направих. Точно днес, на празника на влюбените и опиянените аз приключих с Гого. сигурно съм жестока… Но пък ако бях продължила да се блъскам в собствените си стени с кънтящото в главата ми „Сис, това не е Той. Така лъжеш и него…и себе си“ докъде ли щях да стигна… Какво да направя като не мога да си наложа да забравя Х, за да мога да бъда пълноценно с У… Дали наистина не съм станала прекалено безчувствено същество, мрън…
Мисля си за спомени разни. Не, не за спомените ми с Гого… Спомени от преди Гого… Пазя ли ги или ги преодолявам? Има ли усещания и нещо ценно в тях? Привидна ли е стойността им и лъжовни ли са топлите чувства, които навяват?…

Cпoмням cи бъдещетo, кoгатo бях малка.
Kатo пoраcнах, cи загубих бъдещетo, нo cи намерих cпoмените.
Разликата?
Размазана.

Самонавивам се, че живота е като едно счупено на много малки парченца огледало. Ако ги подредя в правилния ред, виждам отражението на един красив свят, изпълнен с топлота щастие и любов. Ако ги оставя разхвърляни или объркам подредбата – всичко изглежда грозно, ръбато и студено.. Колкото и уморена да съм, не спирам да чакам и не спирам да търся.. Рано или късно ще успея да го подредя по правилния за мен начин. И ще разбера, че всяка изгубена в чакане секунда си е заслужавала.. Всичко зависи само от мен. Самонавивам се…
Просто няма да си давам време. Да страдам(?!?!). Животът върви! И ще ме повлече повече от успешно. Сериозна съм.

Няма цвят в нищо и никого. И какво? Нали аз си имам цвят? Може би така трябва да бъде. И какво?! Ще ми мине, исках да кажа.
…..