Етикет: приятели

Невероятно забавно ми е. Два дни яко блъскане с иформация. Вчера ми бяха прегряли реотаните и по едно време само „гледах умно“, но след двойно кафе в късния следобед се освестих и айде наново… Не ми се беше случвало от ГОДИНИ да легна и да спя като заклана повече от 5 часа. Е, снощи си легнах в 23.00 и едвам се надигнах в 7.30. Ако не се налагаше да ставам – сигурно можех да откарам поне до 10-11.00 ч.
Днес съм по в час на нещата, да не казвам, че вече почти всичко ми е ясно, останаха ми отделни питанки по софтуеъра, които ще задам утре. Научавам една камара нови неща, за сфера, която ми е почти непозната. Имам най-търпеливите учители на тоя свят 😉 Имайки предвид, че ги заливах с въпроси, зяпах документи, зяпах софтуеър, зяпах отдели… и не млъквах! Дължа огрооооомно благодарско на Дани и Ваня, тъй като те са основните „късметлии“, които се радват на компанията ми… Отделно на Стан и Дечо – те пък са тия, дето ми гласуваха доверие и решиха да ме „култивират“ 🙂
А, да, щях да пропусна най-изтормозения от престоя ми в София – Фения, ама тя си ме търпи ;р Делим едно легло все пак, хехе 😉
И Иво и хлапето са на линия, те пък ме скъсват от бъзици – тази вечер например, докато пихме бира те не можаха да се докопат до „думата“ доста време… В крайна сметка се докопаха… и за 20 минути ме направиха на луда калинка:) Ама какво да направя, като съм претрупана с впечатления (и нова информация), които все някой трябва да попие след мен.
Аз и сега не мога да си подредя мислите (напоследък често се случва), обаче обещавам да опиша мноооого подробно какво се е случвало тук, само че когато се прибера у нас и малко ми улегнат нещата.
(Здрасти, grozotia) ;р

Шеметни почивни дни. Имаше един предварителен план, по който мислех да работя … получи се съвсем друго. Няма да описвам, защото нямам думи.
Хубаво и спокойно ми е. Имах нужда от всичко, което се случи през тези два дни. От всяка една минута, като изключвам само ранното събуждане. Толкова неща бях затворила в себе си и толкова много ми липсваше контакта, пък бил той и писмен, с две човечета (от тия, с които винаги си прекарвам добре, независимо от караниците с едното), че вече бях на път да изкукуригам. Отделно дето Стара Загора ме задушава…
По принцип не обичам непланувани неща, но този път нямах нищо против да действам спонтанно и да мисля на момента. Получи се добре, поне за мен. Бях се уморила от малките караници и многото недоверие – двете причини, поради които сама си налагах да се дистанцирам. Пълната изненада беше от спокойствието с което се приеха думите ми и от „миролюбивостта“. Бях леко зашеметена от неочакваната промяна в отношението спрямо скромната ми особа.
Говорихме си много, смяхме се много… не посмях да надигна въпроса за заминаването и упорито отказвах да взимам отношение, пак по този въпрос. Не мога, а и не трябва, да си позволя да ми проличи каква параноя ме хваща. Мога само да се надявам и от цялото си сърце да искам този път да няма никакви неприятности, никакви трудни моменти, никакви инфарктни ситуации.

****

И макар, че те не четат тук (надявам се и никога да не попадат на този сайт!) искам да благодаря:
На Иво – за изненадата; за търпението, с което се беше въоръжил; за тактичността; за доверието, което прояви; за обещаните филми; за компанията му до 3-4 сутрин; за издържливия му стомах :))) ; и най-вече за подареното усещане за уют – нещото, от което винаги съм изпитвала нужда, но много отдавна не съм имала; … и за куп други неща, които на пръв поглед са дребни, но за мен бяха от огромно значение.
На хлапето – за смеха, който предизвиква с невероятните бисери, които ръси напоследък…
Ето на, пак забих, а си бях набелязала доста неща за писане.