Честит Рожден Ден Caspi

Casper е най-НЕстрашното таласъмче на тоя свят. И може би единственото, което познавам. Не си спомням някога да съм го наричала по име /казва се Петър/, за мен той е или Caspi, или таласъм, или галено му казвам „чаршафче“.
Преди малко повече от 6 години той ме извади от най-дълбоката тиня. Почти не ме познаваше, а успя да направи нещо, при което малко лекари и терапевти имат успех.
Та… днес този специален човек има рожден ден.
Думите не ми стигат, за да изредя всички най-добри пожелания… Но обещавам цял ден да се усмихвам заради него. Защото той го заслужава.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Стар приятел ;)

Невероятно! Толкова приятна изненада получих.
Обаждане.
Италия.
Таня. deni_f.
Замина 2002г там. Бягаше от човек, който я пребиваше, който всячески я унижаваше, от който всячески се опитваше да се отърве, но не успяваше.
Накрая събра багажа си, останалите и пари и се изпари. Няма да го забравя! Пътувах си след поредния изпит от Търново към Стара Загора. Тя ми звънна…
„Сис, ако искаш компютър – ела до Плевен и вземи моя. Ако го искаш – до утре трябва да е станало. Заминавам… за Италия“.
Не взех компютъра. Голям рев падна – как така… тя… с която споделях толкова много неща – заминаваше. Просто така. Набързо.

Последва година мълчание. След това имаше откъснати „включвания“ – смс за рожден ден и нова година. След това пак мълчание. До снощи!
-Добър вечер. Силвия може ли?
-Да?!?
-Абе… да имаш една приятелка Таня в Италия?
-ДА?!?!?!? Какво има?!?
-Ми Сис… аз съм. Имам постоянен нет вече… дай ми някакви твои координати.
Дадох естествено.
Сега в продължение на и аз незнам колко часа не можем да спрем да говорим. Сякаш не сме се разделяли никога.
Уредила е живота си. Най-накрая.
„Сис… на 32 години станах и най-после открих Човека. Спокойна съм и съм щастлива. Да не повярва човек…“
А аз съм двойно по-радостна, че пак имам „до себе си“ един от хората, които са оставили трайна следа в душата ми и които имат място в сърцето ми.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!